Липсата на реформи в ключови институции в България подкопава доверието в страната и отблъсква потенциални инвеститори. Това става ясно от насоките на Европейската комисия за подобряване на икономическата политика на страните членки за следващите 12-18 месеца.
По думите на Кристалина Георгиева, зам-председател на ЕК с ресор "Бюджет и човешки ресурси", в препоръките за България акцент има подобряването на бизнес средата, привличане на повече инвестиции за по-силна икономика, ръст на доходите и по-добър живот за хората.
„Преди всичко Комисията напомня, че у нас липсва доверие в основни обществени институции – най-вече съдебната система, и е време това да се промени. Реформата на публичната администрация се бави. Корупцията продължава да бъде често явление, което властите все още не успяват да изкоренят. Тези фактори подкопават доверието в държавата и отблъскват потенциални инвеститори. Нужни са решителни действия за промяна”, посочва тя.
Фалит = край на фирмата
Ключов фактор, който ще подпомогне бизнеса, са реформите за облекчаване на административната тежест. Така компаниите ще могат по-лесно да започват нови дейности и бързо и безпроблемно да излизат от тях. „Това е препоръка, която България получава не за първи път. В много други страни евентуален фалит е част от трупането на опит в бизнеса и възможност за ново начало. У нас той често означава край на предприемаческите амбиции”, допълва зам-председателят.
Друг сектор, в който има нужда от промени, е системата за обществени поръчки.
Според насоките електронната система за обществени поръчки дава само частични резултати. Недостатъците – липса на административен капацитет и слаби механизми за контрол, пречат на успешното усвояване на парите от Европейския съюз и влошават цялостната бизнес среда. „Важно е това да се промени, за да може страната успешно да усвои 32 млрд. лв. европейски фондове за периода 2014 – 2020 г.”, коментира Георгиева.
Реформи против застаряващо население
Препоръките обръщат внимание още и на нуждата на българите от по-добър достъп до образование и здравеопазване. Според зам.-председателя въпреки наличните вече стъпки за реформа на образователната система, ранното отпадане от училище, особено на най-бедните, остава проблем. "Младите хора, които завършват висше образование, се включват в пазара на труда по-късно, в сравнение с връстниците си в други европейски страни. В сферата на здравеопазването също има известен напредък, но достъпът до здравни услуги у нас остава органичен, парите за здраве са малко, резултатите – ниски. В условията на намаляващо и застаряващо население, не можем повече да отлагаме реформите в тези сектори", коментира тя.
Препоръките на Европейската комисия се публикуват ежегодно в рамките на Европейския семестър. Те се основават на доклада за България, публикуван през февруари 2016 г.