Сблъсък на виждания и идеологии от целия политически спектър ще предложи вотът на 14 ноември. България избира едновременно президент и, за трети път тази година - парламент. Всичко това се случва на фона на усложнена COVID- и социално-икономическа обстановка в навечерието на зимата.
Всяка политическа сила излиза предизборна програма и позицията си по приоритетите на България - политически, икономически, социални, екологични, геополитически... Често тези мащабни документи и политически визии не достигат до избирателите, а публичните изказвания и техните интерпретации не винаги успяват да обрисуват пълната картина, за да направим информиран избор в деня на вота.
Затова уеб редакцията на btvnovinite.bg дава думата на основните* участници в битката за новия парламент. Изпратихме на пресцентровете на партии и коалиции стандартизирани въпроси по основните теми, с които експертите им да се запознаят и да дадат визията си за следващите 4 години. Отговорите им публикуваме по реда на тяхното получаване.
По-долу ще прочетете какви са позициите на „Възраждане“:
- Какви са Вашите мерки спрямо хората, живеещи под прага на бедността?
За съжаление хората в България, които живеят под прага на бедността са 24% от населението. В краткосрочен план можем да направим няколко неща:
- изцяло да преосмислим социалната политика в страната ни;
- да определим справедливи критерии за преразпределяне на социалните помощи – вместо те да отиват при хора, които нямат нужда от тях, да бъдат насочвани към хора, които действително имат нужда от тях;
- директно на семейния бюджет на хората, които живеят под прага на бедността, ще повлияе въвеждането на прогресивен данък. Тоест, най-уязвимите групи, които работят на минимална заплата, ще спрат да плащат 10% данък общ доход. Средствата от този данък ще останат в техния личен или семеен бюджет.
Преди два месеца екип от експерти на Възраждане, на база на данните с които разполага, изготви анализ на държавния бюджет, според който 500 000 000 лв. могат да бъдат насочени към живеещи под прага на бедността. Това обаче също е краткосрочна марка. Нужно е да търсим законодателни решения, които в дългосрочен план да бъдат реализирани с грижа за хората и за тяхното благоденствие. Целта е да увеличим ръста на брутния вътрешен продукт от 3% на 6%. Така ще се увеличат средствата в бюджета и от там ще бъдат преразпределени по-големи средства за пенсионна реформа, социално подпомагане и др. Това може да стане с поредица от промени в българското законодателство, насочени към облекчаване дейността на българския работодател, като премахване на административната тежест над него и осигуряването на спокойна бизнес среда.
- Опорочават ли парите от ЕС бизнес климата у нас? Какъв План за възстановяване е нужен на България?
На теория парите от Европейския съюз би трябвало да имат минимален ефект, защото са много малка част от брутния вътрешен продукт на страната ни. Тази малка част обаче се съсредоточава в бизнес на олигарси и най-вероятно в секторите, в които оперират тези олигарси, това се отразява негативно върху останалата част от фирмите. На практика е налице нелоялна конкуренция. Така парите от ЕС опорочават бизнес климата у нас заради правилата, които самата наша държава е приела за изразходването на тези пари. Ако те бъдат пренасочени от големите олигарси и крупните юридически субекти към редовите български граждани и малките фирми, тогава действително ще бъдат от полза.
Що се отнася до плана за възстановяване, е нужно първо да се премахнат партиите, които до сега са управлявали. България трябва да се освободи от колониалната зависимост спрямо Вашингтон и Брюксел и да прекрати политиката на геноцид и потъпкване на българските национални интереси за сметка на чуждите. Средствата по така наречения план за възстановяване ще бъдат получени при определени условия, които управляващите сега приемат в разрез с българските национални интереси.
- Как българската енергетика ще се приспособи към Зелената сделка? Каква трябва да е съдбата на въглищните електроцентрали?
Категорично България трябва да се откаже от Зелената сделка. Ние имаме потенциал да сме износител на ток, а с приемането на Зелената сделка ще се превърнем във вносител.
Трябва да бъдат запазени въглищните електроцентрали. Необходимо е ТЕЦ-овете в България да бъдат модернизирани и да бъдат построени нови. Възможно е изграждане на инсталации за производство на водовъглищно гориво (ВВГ) и изгарянето им в съществуващите енергийни котли в комплекса (приложени в редица страни като Австралия, Австрия, Канада, Китай, Италия, Япония, Швеция, Русия, САЩ и др.).
- Какви са Вашите мерки срещу корупцията в България?
Проблемът с корупцията ще бъде разрешен тогава, когато бъде въведена лична отговорност за всички, които имат достъп до държавни постове. Хората, които взимат политически решения, касаещи бъдещето на децата ни, и хората, които заемат държавни постове, е необходимо да носят имуществена и дори наказателна отговорност. В момента отговорността е ничия. Необходимо е да се направи ревизия на досегашното управление, да се направи преглед на всички залежали преписки и сигнали за корупция на всички нива на държавно управление – ДАНС, Финансово разузнаване, Прокуратура и др. Включително да се направи ревизия на всички преписки, с които КП КОНПИ е отказала да образува проверки за установяване на незаконно придобито имущество.
- Как ще се справите с битовата престъпност?
С промяна в Наказателния кодекс, която ще премахне така наречените малозначителни кражби. Ще въведем практиката на други страни, в която няма ненаказуемо деяние. В момента в България съгласно тълкувателно решение на българския съд всяка кражба, която е под размера на минималната работна заплата, се води малозначителна и не се наказва. Това води до безнаказаност и поощрява битовата престъпност.
Практиката в други държави не е такава и извършилите престъпление се наказват. Ако кражбата е незначителна, се дължи възстановяване на щетите, като дължимото е два пъти повече от щетата. Тоест, ако стойността на откраднатото е 100 лв, наказанието е в размер на 300 лв., от които 100 лв. възстановени и 200 лв. глоба. В случай че извършителят няма средства да възстанови откраднатото и да плати глобата, се наказва с обществено полезен труд в зависимост от стойността на кражбата. Ако откаже обществено полезния труд, влиза в затвора. Има страни, в които в затвора извършителят може да влезе и за един ден, но от този момент нататък той вече се води осъждан.
Съдилищата в големите градове могат да работят денонощно и при задържане на извършителя на местопрестъплението той може да бъде изправен незабавно пред съда и да му бъде постановена присъда. Това ще има и много сериозен превантивен ефект. Например: Шофьор, управляващ МПС след употреба на алкохол, е спрян от Пътна полиция. Чрез дрегер е установено наличието на алкохол в кръвта, потвърдено е от кръвна проба и извършителят може да бъде осъден в деня или нощта на деянието си по бързо производство. А не да обикаля студиата на телевизиите, за да се извинява в дните след като е хванат от пътна полиция да шофира след употреба на алкохол и в следствие на деянието си да остане само без книжка, какъвто беше случаят на един български евродепутат.
- Опазва ли България своята природа?
България не опазва добре своята природа и не управлява добре своите природни ресурси. Необходимо е да бъдат преразгледани всички концесионни договори, ако те са неизгодни, условията по тях да бъдат предоговорени, а където това не е възможно, да бъдат прекратени в полза на страната ни. Категорично да бъде забранен промишленият дърводобив. Да се въведе ограничение при закупуването на земеделски земи от чужденци, защото ако един чужденец купи огромно количество земя, той може да обособи феодална територия. Ако държавата не разполага с механизъм за въздействие над тази територия, нейната природа и ресурси, какви, мислите, ще са последствията? Необходимо е също така да бъдат въведени строги мерки срещу всички замърсители, включително и срещу тези, които извършват незаконни строежи и строежи в защитени местности. Въвеждане на строга забрана за горенето на боклук в България и затваряне на всички инсталации, предназначени за горене на боклук.
- Как ще задържите младите хора у нас?
Ще задържим младите хора, като унищожим корупцията и възстановим справедливостта в обществото; като направим България място за житейска и професионална реализация според качествата и уменията, а не според социалните контакти, връзките и позициите на родителите и на други близки.
- Трябва ли да се увеличи бюджетът за отбраната?
Да, категорично, и българската армия трябва да се превъоръжи. Но акцентът тук трябва да бъде поставен и върху българското военно производство. Напомняме, че до 1989 г. българската армия се въоръжаваше основно с продукция на българския военнопромишлен комплекс, като внасяхме само авиационна техника, кораби за флота и танкове. Лекото стрелково въоръжение беше изцяло българско производство. По-голямата част от артилерийското въоръжение (минохвъргачки, гаубици, самоходни установки), част от леката бронирана техника (МТЛБ, БТР) се произвеждаха в България. Цялото защитно съоръжение (противогази, химически пластове, гащеризони, ръкавици, каски, бронежилетки и др.) също бяха българско производство.
*Според проучванията на „Маркет линкс“, „Галъп Интернешънъл“, „Алфа Рисърч“ и „Екзакта Рисърч Груп“.
