Сблъсък на виждания и идеологии от целия политически спектър ще предложи вотът на 14 ноември. България избира едновременно президент и, за трети път тази година - парламент. Всичко това се случва на фона на усложнена COVID-  и социално-икономическа обстановка в навечерието на зимата.

Всяка политическа сила излиза предизборна програма и позицията си по приоритетите на България -  политически, икономически, социални, екологични, геополитически... Често тези мащабни документи и политически визии не достигат до избирателите, а публичните изказвания и техните интерпретации не винаги успяват да обрисуват пълната картина, за да направим информиран избор в деня на вота.

Затова уеб редакцията на btvnovinite.bg дава думата на основните* участници в битката за новия парламент. Изпратихме на пресцентровете на партии и коалиции стандартизирани въпроси по основните теми, с които експертите им да се запознаят и да дадат визията си за следващите 4 години. Отговорите им публикуваме по реда на тяхното получаване.

Пълната картина на предизборната надпревара – в „Новите избори. Развръзката? Президент и парламент“ по bTV

По-долу ще прочетете какви са позициите на ГЕРБ:

- Какви са Вашите мерки за хората, живеещи под линията на бедността?

Ние предлагаме пълна промяна на модела на социално подпомагане, така че изпадналите в трудно положение да получават повече средства и сами да решават кои спешни нужди да покриват. Предлагаме социалната помощ да се обвърже с линията на бедност, а не с гарантирания минимален доход както досега. Ще обвържем допълнително социалната помощ с пазара на труда, ще я направим по-ефективна и ще намалим видовете бедност.

Ще създадем Кодекс за социална закрила и ще направим качествена промяна на подкрепата за семейства и деца. С това по-фокусирано ще подпомагаме средно по 350 000 семейства всеки месец.

Във връзка с либерализацията на енергийния пазар и повишаването на цените на тока предлагаме въвеждане на нова социална помощ за енергийни нужди.

- Изкривяват ли парите от ЕС бизнес климата у нас? Какъв План за възстановяване е нужен на България?

Средствата от ЕС подобряват бизнес климата у нас, защото те осигуряват инвестиции за малките и средни предприятия, но и средства за подобряване на квалификацията на работната сила, подобряване на административното обслужване, подобряването на транспортната свързаност и др. Съществува тезата, че „икономиката ни е силно зависима от средствата от ЕС”, което очевидно е нeвярно, защото техният дял в БВП е под 5 %.  Разбира се, трябва да се полагат още усилия, не само средствата да се инвестират по най- правилния начин, в фирмите с най- голям потенциал за растеж, но и да достигат до повече компании.

При всички случаи близо 50-те млрд. лв., които ще бъдат достъпни от ЕС (вкл. и Планът за възстановяване), трябва да бъдат ориентирани не само да задоволяват нуждите, но и да следват стратегическите приоритети на България - образование, наука, иновации, икономическа трансформация, балансирано регионално развитие, дигитализация, плавен и нискорисков преход към нисковъглеродна икономика.

Относно Плана за възстановяване, считаме че версията му, оставена от кабинета „Борисов 3” е значително по-добра от тази, представена в ЕК от служебния кабинет. С по-голяма безвъзмездна помощ към компаниите, с приложими мерки за енергийна ефективност за сградите, със средства, с които да бъде подпомогнато изграждането на напоителни системи, със средства за модернизация на уличното осветление и най-вече без спорни инвестиции и мерки в сферата на енергетиката.

Най-важно обаче е бързо да бъде преодоляно забавянето на средствата по Плана, защото това са средства, които трябва да подпомогнат следкризисния растеж на икономиката, да помогнат за модернизацията на страната, както и да стимулират реформи. Нито едно от тези неща не може да бъде забавяно.  

- Как българската енергетика ще се приспособи към Зелената сделка ? Каква трябва да е съдбата на въглищните електроцентрали?

Преходът към нисковъглеродна икономика и чиста енергетика е без алтернатива. „Зелената сделка“ цели трансформиране на ЕС към проспериращо общество, с модерна и ресурсно ефективна, конкурентоспособна икономика при нулеви нетни емисии до 2050 г. Постигането на тази цел е предизвикателство и изисква значителни публични и частни инвестиции при активен принос на всички сектори на икономическия живот.

Енергийният сектор е отговорен за значителна част от емисиите и в тази връзка се определя като ключов за постигане на климатичните цели до 2030 г. и 2050 г. Същевременно следва да се гарантира сигурност и достъпност на енергията чрез пълно интегриране на пазара и дигитализация на системата при спазване на технологичната неутралност.

Следва да се има предвид, че България е част от регионалния пазар на електроенергия, който се характеризира със структурен дефицит, покриван основно от българското електропроизводство.

Ето защо ние винаги сме считали, че преходът трябва да бъде плавен, справедлив, да гарантира енергийната сигурност на страната и да не поставя под риск конкурентоспособността на българската икономика.

Що се отнася до съдбата на въглищните централи, нашата позиция винаги е била много ясна и категорична. Заявявали сме я многократно и пред нашите партньори от ЕК. Топлоелектическите централи на въглища осигуряват 46% от необходимата електрическа енергия на България, а през зимата този процент достига 60%. ТЕЦ на въглища са основен гарант за енергийната сигурност на страната.

Финализирането на преговорите с ЕК, които нашето правителство провеждаше за въвеждане на Механизъм за капаците (до м. юли 2025 г.) е от ключово значение за нормалното функциониране на въглищните ни централи, респективно гарантиране на енергийната сигурност на страната и конкурентоспособността на българската икономика.

Необходимо е да бъде мобилизиран наличният научен и експертен потенциал на страната, за проучване и оценка на възможните решения за улавяне и съхранение на CO2, съчетано с хибридно горивно решение с цел значително намаляване на емисиите и максимално дълго използване на въглищните централи в енергийния микс на България.  

Постигането на целите за климатична неутралност до 2050 г., на ниво ЕС са трудно постижими  без използването на ядрената енергетика, която осигурява беземисионна енергия на достъпни цени.

- Какви са Вашите мерки срещу корупцията в България?

Целта ни е гражданите да усетят, че институциите работят бързо и прилагат закона еднакво за всеки, както и видими резултати в борбата срещу корупция.

За да надградим постигнатото през изминалите 4 години и отговорим на очакванията на българските граждани предлагаме поредица от мерки за утвърждаване на върховенството на закона и борба с корупция като част от тях са:

  • Пряк достъп на гражданите до Конституционния съд за защита на техните права и свободи чрез индивидуална конституционна жалба.
  • Механизмът за разследване на главния прокурор и заместниците му да бъде установен с разпоредби в Конституцията.
  • Прокурорите няма да участват в избора на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както съдиите нямат да участват в избора на главен прокурор. Това ще стане като премахнем пленума и разделим Висшия съдебен съвет на два отделни съвета – Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите.
  • Ще засилим прекия избор от страна на магистратите, като намалим квотата в Съвета на съдиите, избирана от Народното събрание. Това ще прекрати спекулациите, че политиците кадруват в съдебната власт.
  • Ще гарантираме по-задълбочени и ефективни проверки за съдиите и съответно за прокурорите и следователите, като създадем два отделни инспектората в съдебната система.
  • Надграждане на електронното правосъдие - повишаването на дигитализацията ще осигури непрекъснат достъп до делата в реално време и качественото им електронно управление. Страните и техните представители ще могат да прегледат електронните копия на делата си, да копират различни документи.
  • Корупцията е заключена между две страни – даващия и получаващия и никоя от тях няма интерес да разкрие престъпната дейност. За постигане на по-ефективно разследване на тези сложни за разкриване и доказване престъпления ще подобрим правилата за тяхното разследване.
  • Ще разработим мерки за допълнителна защита на подаващите сигнали за корупция.
  • Всеки пряк или косвен контакт с цел да се повлияе за вземането на управленски решения, трябва да е публично достояние. Лобистката дейност чрез прокарването или защитаването на специфични интереси, може да е в ущърб на обществото и да увеличи риска от корупция и „обсебване“ на държавните органи от частни интереси. Ще въведем правила за регламентиране на лобизма, за да е публичен всеки пряк или косвен контакт с депутат или министър на  хора и фирми, заинтересовани от приемането на нов закон или наредба.
  • Създадохме правила за прозрачност на законодателния процес. Всяко едно законодателно предложение е достъпно на интернет страницата на Народното събрание. Въпреки това има критики, че изготвянето и приемането на закони не е достатъчно прозрачно и обосновано. Затова предлагаме надграждане на „законодателното досие“. Всеки вносител на законопроект ще е длъжен да представи информация за всички контакти със заинтересовани страни, дали проектът на закон е разработен от външни организации, кантори или фирми и дали има частен интерес. Това ще важи и за предложения, внесени между първо и второ четене.
  • Наличието на корупция в МBР може да обезсмисли в голяма степен борбата с корупцията в различните сфери от обществения живот и да обезвери гражданите. Ще разширим кръга на видеонаблюдението над действията на служители от МВР, изложени на повишен корупционен риск чрез изграждането на Център за активен мониторинг в системата на МВР
  • Ще сведем до минимум физическия контакт на гражданите и бизнеса със служители от администрацията при получаване на услуги. Масово въвеждане на електронни услуги и електронен подпис във всяка лична карта, за да спестим разговорите лице в лице за даване и получаване на незаконни облаги.
  • Ще намалим драстично всички разрешителни режими за бизнеса, свързани  с ненужно бавене и корупционен натиск върху предприемачите. 
  • Ще въведем мълчаливо съгласие - когато не получавате обратна връзка от администрацията в разумен срок, приемаме, че тя не възразява на вашето искане.

За въвеждането на индивидуална жалба до Конституционния съд, конституционен механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му и за засилване на независимостта на съда и прокуратурата са необходими конституционни реформи. ГЕРБ ще търси консенсус за конституционните промени.

- Как ще се справите с битовата престъпност?

На първо място с превенция - превенцията има стратегическа роля в противодействието на престъпността. Чрез нея се постига реално намаление на нивото на престъпност.

  • обща превенция - отстраняване на причини и условия за извършване на престъпления (Например улично осветление, което беше заложено в Плана за възстановяване и устойчивост, сега не е ясно, дали присъства);
  • превенция спрямо лица и групи, склонни към извършването на противообществени прояви и престъпления.

Необходимо е повишаване на ефективността на Местните комисии за обществен ред и сигурност (МКОРС) за решаването на конкретни местни проблеми във всяка една община чрез активна роля на Районното управление на МВР, общинската администрация и частните охранителни фирми. Предвиждаме доизграждане на системи за  видеонаблюдение от общините по утвърдените от МВР минимални технически параметри и функции и свързването им с дежурните части на МВР.

Предлажгаме да се изградят подвижни полицейски приемни - екипи от полицейски служители, използващи поетапно подменян автопарк, оборудван с модерни комуникационни системи.

Целта е повишаване на качеството и бързината на отработването на всеки един сигнал за правонарушение.

Предвиждаме още развитие и надграждане на географските информационни системи на МВР. Те ще подпомагат дейностите по анализ, планиране и управление на ресурсите на МВР както в ежедневната дейност, така и при провеждане на специализирани полицейски операции за охрана на обществения ред.

Необходимо е повишаването на капацитета и ефективността на експертно - криминалистическата дейност за качествено събиране на веществени доказателства чрез модернизиране на материално-техническата база.

Не на последно място – нужно е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на взаимодействието с органите на прокуратурата в рамките на правомощията си с цел бързо и качествено провеждане на процесуални и следствени действия срещу обвиняеми лица от разследващите полицаи.

- Опазва ли България своята природа?

Опазването и съхраняването на природния капитал на България и ефективното и разумно използване на природните ресурси водят до по-добро качество на живот на хората и са стимул за растеж на икономиката.

Обществото ни е силно чувствително и осъзнато поставя все по-високо в ценностната система грижата за чистотата на въздуха, разумното управление на водите, недопускането на замърсявания и опазването на богатото биологично разнообразие. Това ясно определя приоритетното значение на политиките по опазването на околната среда и борбата с изменението на климата. Те имат всеобхватни измерения и са вплетени във всяка една от секторните политики.

Ние следваме заложената в Зеления пакт цел за постигане устойчивост на икономиката чрез въглеродна неутралност, като се стремим да превръщаме предизвикателствата в областта на климата във възможности. Залагаме на плавен и справедлив преход. Програмата ни е насочена към надграждане на усилията за насърчаване на ресурсната ефективност, чистата кръгова икономика и стимулиране на зелените и сини инвестиции. Те допринасят както за ограничаване на климатичните промени и последствията от тях, така и за спиране загубата на биоразнообразие и контрол на замърсяванията.

Заложените в програмата ни приоритети Зелена България и Зелено развитие отчитат пряката връзка между състоянието на околната среда и здравето на хората, сигурността и икономическото развитие на страната ни. При осъществяването на тези приоритети се основаваме на научните достижения и иновациите.

- Как ще задържите младите хора у нас?

Изборът, къде да живееш учиш и работиш зависи от много фактори: доходи, сигурност, градска среда, достъп до различни публични и частни услуги. За да могат повече българи, в това число и млади хора да избират България е необходимо да продължи подобряването на всеки от тези фактори т.е. доходите да растат, населените места да стават по сигурни и привлекателни за живот, качеството на публичните услуги, също да расте.

Наред с това, са необходими специални, целенасочени политики за задържане на младите хора:

  • Предлагаме програма 60/40 за 60 000 младежи „Бърз старт и работа в България“, при която държавата ще поеме 60% от осигурителния доход на 60 000 млади хора, които след завършване на училище и/или университет да останат да работят в България за период от 12 месеца. След изтичане на този период работодателят ще има задължение да запази заетостта за период от 12 месеца. Мярката ще струва до 400 млн. лв.
  • Предлагаме програма „Нов бизнес у дома“ в подкрепа на стартиращи предприятия основани с инвестиция от хора без трудов стаж, в това число и лица с минимален трудов стаж от общо 12 месеца към момента на наемане и или българи живеещи в/завърнали се от чужбина в последните 24 месеца. Програмата, може да се допълва с програмата „Бърз старт и работа в България“ по отношение на новонаетите лица. Програмата е насочена изключително към стартиращи компании (търговски дружества по смисъла на Търговския закон) Максималния размер на кредита е 150 000 лв., а максималния гаранционен процент е до 80 от отпуснатия кредит.
  • 160 000 души нито учат, нито работят у нас и са на възраст между 15 и 24 години. Те могат да станат незабавно част от работната сила на пазара на труда, като първо, бъдат идентифицирани чрез анализ на информационните масиви в ГРАО, НАП, НОИ, АЗ и МОН и второ, след като за тях бъде създадена и внедрена система за валидиране на съществуващите им умения. На базата на специален сертификат издаден от структура на Министерството на труда и социалната политика, съвместно с Министерството на образованието и науката ще могат да кандидатстват за работа при работодател, да излязат на светло и да станат част от българската икономика.

- Трябва ли да се увеличи бюджетът за отбраната?

Последните 4 години разходите за отбрана систематично се увеличават. Това позволи:

  • Увеличаване на възнагражденията на военнослужещите с около 47%
  • Стартирането на трите основни модернизационни проекти (нов боен изтребител, нова бойна машина за пехотата, нов патрулен кораб)
  • Ритмичната поддръжка на съществуващото и придобиване на ново въоръжение и техника

 По скоро въпросът не е дали трябва да бъде увеличен бюджетът за отбрана, а кога и с колко?

  • Правителството прие План за повишаване разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024г.
  • Безспорно модернизацията на армията е необходима и трябва да бъде непрекъснат процес, но тя изисква огромен финансов ресурс, който е непосилен в краткосрочен период за държавата. За пример, според Програмата за развитие на въоръжените сили до 2032г. за всички предвидени минимални военни способности са необходими 36 млрд.лв, или средно по 3,6 млрд. лв. на година[1].
  • Постигането на разход от 2% от БВП за отбрана до 2024г., съчетано с ускорено развитие на българската икономика, ще даде стабилност, предвидимост и реалистичност на разходите за отбрана, без да се натоварва допълнително българския данъкоплатец, или да поставя под въпрос финансирането на други публични услуги.

Другият важен въпрос е за какво ще се харчат тези средства?

  • Първо, за придобиване и поддържане на способности за отбрана на българската територия, акватория и въздушно пространство
  • Второ, не по-малко важно, развитие на способности за защита в кибер пространството, на информационната ни инфраструктура и на технологичната свързаност на гражданите. В следващото десетилетие тази област на отбраната може да стане по-ключова дори от класическите три.
  • Затова плановете и разходите за модернизация трябва да са достатъчно гъвкави, за да включват:
    • Предвиждането на възникващите заплахи и необходимите сили и средства за отговор.
    • Развитието на технологиите, включително и ролята на изкуствения интелект в отбраната.

Инвестирайки в бъдещи технологии, в сътрудничество с българската ИКТ общност, може да доведе до технологичен скок във въоръжените ни сили, както и до развитие на икономиката с висока добавена стойност в България.

[1] (като  се прибавят и средствата за заплати и текущи разходи, бюджетът за отбрана би станал, колкото целият бюджет  за здравеопазване). Ето защо са предвидени 38 приоритетни проекта на стойност около 8млрд.лв. с одобрена финансова рамка от МФ. Те са разписани подробно в инвестиционна план-програма, която следва да бъде утвърдена от следващ редовен МС, който ще я изпълнява.

*Според проучванията на „Маркет линкс“, „Галъп Интернешънъл“, „Алфа Рисърч“ и „Екзакта Рисърч Груп“.