Почти 16 на сто от българите признават, че им е искан рушвет за здраве. Това показват данни на „Галъп интернешънъл“ за инициативата Здравен барометър.

Доплаща се и в болниците - всеки пети казва, че са му искани пари за нещо, което той смята за излишно. Мнозинството от анкетираните - над 70% твърдят, че не са срещали подобна практика.

Снимка: bTV

В същото време, повече от половината анкетирани не желаят да плащат по-висока здравна вноска, дори и тя да осигури по-добри услуги. 38 на сто биха давали повече. Останалите не могат да преценят.

75-годишната Алла Христова е диабетик с редица други забоблявания. Касата ѝ покрива напълно само инсулина.

„Имам глаукома. Ходих при очен лекар. Имаше направление, но докторът предлага и скенер. Скенер - 100-150 лв. Това е, плащаш. Когато пенсията ми е 540 лева, на мен ми е скъпо. Но нямах избор. Живея сама, да не ослепея“, казва жената.

Снимка: bTV

Според лични лекари доплащането може да се ограничи, ако имат право да назначават повече изследвания.

„Примерно скенер. Много от паицентите предпочитат да не извървят тази пътечка, докато стигнат до заветното направление, и предпочитат да си го платят“, оябсни д-р Мирослава Методиева, общопрактикуващ лекар.

1/3 от разходите за здраве идват директно от джоба на пациента, обяаниха от  Института за пазарна икономика. Най-много - за лекарства.

„Независимо, че 2 милиарда от бюджета отива за лекарства, голяма част се доплаща от пациентите - 60-70% са за лекарства. Останалите са за болнична и доболнична помощ и пациентите доплащат престоя си в болница, достъпа до лекар, до специалист”, поясни Петя Георгиева, ИПИ.

И докато българите вярват на личния си лекар - недоверието в Здравната каса е високо, показва изследването.

„Когато става дума за структури, които се приемат за част от властта, доверието е ниско, а за лични отношения - доверието е високо. Във всичко, свързано с финансиране на здравеопазването, има скептицизъм”, каза Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“. 

Над 1/3 от хората намират 8-процентната здравна осигуровка за висока - което също показва недоверие в системата,твърдят социолозите.