Усилията на българските власти за насърчаване на междуетническата и междурелигиозната толерантност редовно биват подкопавани от ксенофобски, антиромски, ислямофобски и антисемитски изявления на политици на високо равнище и медийни репортажи с подобен характер, на които властите често не реагират.

Това се констатира в доклад на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, който е част от Съвета на Европа. Това е четвърто становище за България.

В него са разглеждани редица проблеми у нас, основно свързани с малцинствените групи, техните права, образование, достъп, както и честите случаи на дискриминация към тях. В доклада се посочва, че властите не са започнали и диалог с лица, самоопределящи се като македонци, които продължават да искат признаване като национално малцинство и закрила спрямо Рамковата конвенция.

Широко разгърнати са и основните препоръки на Консултативния комитет, както и незабавни действия, които да бъдат предприети.

Проблемите

В доклада се казва, че България бележи напредък в прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Страната е осъществила прогрес по отношение на законодателството си относно недопускането на дискриминация. Въведени са и по-всеобхватни забрани за подбуждането към насилие или омраза на основание религия.

Остават обаче редица сектори, на които трябва да се обърне внимание:

  • Образование

Според доклада усилията по отношение на достъпа до образование са довели до по-висока посещаемост в училищата на децата роми и до постепенно намаляване на броя на преждевременно напускащите училище. Продължават проблемите обаче в това учениците да продължат към средното образование и по отношение на качеството на образованието.

„Честата фактическа сегрегация в образованието, в жилищния и в здравния сектор е реалност, а усилията на властите в борбата с това положение са недостатъчни“, се казва още в текстовете.

Препоръките: Да се разработи, приеме, прилага нова стратегия, която да е всеобхватна за членовете на ромските общности и за всички заинтересовани страни. Властите следва да продължат да дават достъп до образование за децата роми, да разширят програмата за образователни медиатори и да се борят със сегрегацията, да се насърчава образованието на малцинствени групи в тясно сътрудничество с представители на малцинствени групи чрез въвеждането му в предучилищното и в средното образование, чрез осигуряване на преподаване на различни предмети на малцинствени езици.

  • Дискриминация и толерантност

Докладът констатира, че лицата, принадлежащи към национални малцинства, често стават жертви на подбуждания към омраза, мотивирани най-често от антиромски нагласи и ислямофобия. Докато правната рамка относно словото на омразата и престъпленията от омраза е до голяма степен задоволителна, случаите на наложени санкции за престъпления от омраза остават изолирани, а събеседниците се оплакват от атмосфера на безнаказаност, по-специално по отношение на словото на омразата и престъпленията от омраза срещу роми.

Препоръките: Да се гарантира, че нападенията и дискриминацията на расова или етническа основа се идентифицират, регистрират и разследват ефективно, а отговорните лица – изправени пред съда.

Властите следва да се противопоставят и категорично да осъждат всички случаи на антиромска реторика от страна на политици и други публични личности и активно да подкрепят мерки за повишаване на осведомеността срещу антиромските нагласи в обществото. Важно е и да се гарантира независимостта, безпристрастността и ефективността на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД).

  • Културни, езикови и права на участие

Като се изключи правото да се изучава майчин език, не съществува всеобхватна правна рамка, която да предоставя специфични права на малцинствените групи в области като култура, медии, използване на езици при контакт с властите, топографски обозначения или политическо участие. Според доклада това е „достойно за съжаление“ не само при ромските и турските малцинства, а при арменци, арумъни, евреи, каракачани и власи.

Препоръките: Да се увеличи значително бюджетът за опазване и развитие на националните култури на малцинствата и да се създаде ефективен механизъм за участие на представителите на малцинствата в разработването на културни политики и разпределение на финансирането. Също така да се оцени необходимостта от използване на малцинствени езици в отношенията с административните органи и да се улесни публичното и/или частното излъчване на телевизионни и радиопрограми, както и публикуване на писмени новини на малцинствени езици.

  • Самоопределящите се като македонци

Консултативният комитет подчертава, че властите не са започнали диалог с лица, самоопределящи се като македонци, които продължават да искат признаване като национално малцинство и закрила съгласно Рамковата конвенция. Същото е валидно за лица, които се самоопределят като помаци.

„С решение на Софийския апелативен съд от 2019 г. относно регистрацията на сдружение, подобно на „ОМО Илинден“, за пореден път беше потвърдена позицията, поддържана от българските власти и съдебната власт в продължение вече на 20 години, че в България няма „македонски етнос“, се отбелязва в становището.

Коментира се още, че след реформиране на процедурата за регистрация на НПО, с цел опростяване на процеса, са регистрирани две организации на лица, самоопределящи се като македонци.

„По време на посещението на Консултативния комитет през ноември 2019 г. обаче вицепремиерът поиска от главния прокурор да започне разследване за прекратяването на регистрацията на тези организации, което доведе до искане за прекратяване на регистрацията на едната от тях“, допълват от Комитета.

Допълнителни коментари

Комитетът отбелязва, че Законът за защита от дискриминацията и съответните наредби от Наказателния кодекс осигуряват до голяма степен защитата на лицата от националните малцинства от дискриминация и от враждебни или насилствени действия.

„Практическото прилагане на тази правна рамка обаче е възпрепятствано от липсата на осведоменост относно съществуващите права и средства за правна защита, слабата политическа подкрепа за институции като Комисията за защита от дискриминация и недостатъчните усилия за разследване и наказателно преследване от страна на правоприлагащите органи и съдебната власт“, се казва още в становището.

Напредък има в областта на религиозните права, отбелязват от Комитета. Изтъква се, че българските власти все още не събират данни за словото на омразата и престъпленията от омраза.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!