Мащабен политико-социално-икономически анализ на ситуацията по света и у нас направи и тази година почетният председател на ДПС Ахмед Доган в речта си на новогодишното тържество на партията. Изказването, което трасира политиките на движението (и не само) през следващите 12 месеца, традиционно е очаквано с голям интерес.
Тръгвайки от идологическата криза на либерализма в западния свят и опасността свободата под давлението на улицата да стане „неразумна” и светът да стане „затворен” с борба за надмощие, Доган чертае с едри щрихи визията на ДПС за развитие на България, която се коментира от политическата сила вече няколко месеца.
„Стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на ЕС. Ние трябва да имаме три пъти по-бърз растеж спрямо средноевропейското нарастване на брутния продукт на глава от населението. Паднем ли под 6%, е индикация, че нещата не са подредени както трябва”, заявява Доган.
Според него обаче няма нито една партия с необходимия експертен и политически капацитет за постигането на тази цел. Решението? „Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България”.
Доган уточнява, че не става дума за служебно правителство, защото в новия тип кабинет трябва да влязат всички парламентарни партии с ясно дефинирани цели, а резултатите от изборите ще определят тежестта на всяка в правителството.
„Към днешна дата обществото и държавата нямат нужда от предсрочни парламентарни избори. Нещо повече, дори: трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия”, подчертава Доган.
Той вече е бил архитект на подобна конструкция на изпълнителната власт – кабинета на Любен Беров, поел управлението на страната след падането от власт на Филип Димитров на 30 декември 1992 г., подпомогнато именно от ДПС. Това е времето на силовите групировки, пирамидите и е поставено началото на процеси, които малко по-късно ще сринат банковия център у нас.
Каква политика би следвало новото правителство?
От речта на Доган могат да се извадят и някои изводи за представите му за това каква политика би трябвало да води програмният кабинет.
Във външнополитически план, той посочва, че вървим към „превръщане на ембаргото в геополитически инструмент за натиск”, като нееднократно е заявявал, че е против санкциите срещу Русия.
Във вътрешнополитически план Доган отрича ролята на обществото като двигател на промяна: „Твърде далеч сме от нагласата, че Политиците трябва да продуцират събития, а не да вървят след тях. Когато Улицата започва да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е вече твърде късно”.
В икономически план той настоява за „повече държавност в икономиката”: „Държавата не може да си позволи лукса да бъде само наблюдател и „нощен пазач” на стопанския живот на страната”. Проблемът? „Приватизацията на основните стопански активи и наложеният валутен надзор на страната (т.е. валутният борд, който не позволява, например, на БНБ да печата безконтролно левове – б.р.)” .
В същото време Доган подчертава, че благата и икономическият растеж се правят от „икономиката и най-вече българските работодатели” и затова „бизнесът определя политиката, а не обратно”.
