Срив на икономиката, гладната Луканова зима, борчески бригади и знакови убийства - всички си спомнят трудните периоди, които белязаха не само държавата, но и всеки българин. Завършил ли е преходът в България и защо продължаваме да живеем в хаос две десетилетия по-късно? Бившият заместник-директор на Националната служба за сигурност полковник Чавдар Петров търси отговорите в спомените си за онова време.

България след 1989 г. Спомен за пълни площади и празни магазини. Страната е в криза, а инфлацията нараства. Как обаче се стига до там? Като първи сериозен удар върху държавата, полковник Петров определя мораториума по външния дълг - България става първата източноевропейска държава, преустановила плащанията по дълга, а задълженията възлизат на близо 11 млрд. щатски долара.

„И полека, полека икономиката тръгна в една спирала на пропадане. Вторият много сериозен момент беше т.нар. Луканова зима, когато по магазините нямаше стоки, майките с деца получаваха купони за кисело мляко. Това беше една трагедия... Магазините бяха празни, а по наши данни складовете бяха пълни. Това се направи изкуствено, за да се вдигнат цените, за да започнат някои прекупвачи да печелят пари на гърба на народа. Тогава започна натрупването на капитала от тези, които имаха по-икономическо мислене”, коментира бившият зам.-директор на Националната служба за сигурност.

Червените куфарчета с пари - мит или реалност са твърденията, че висши представители на комунистическата партия, начело с Андрей Луканов, са раздавали държавни пари на свои приближени, за да подсигурят икономически бъдещо управление на партията?

„През ноември 1989 г. в трезорите на БНБ имаше кеш 4 млрд. долара. През изборите 1990 г., когато беше за избор на Велико Народно събрание, те бяха юни месец, през август имаше в трезорите 300 млн. долара кешова пара. Т.е. 3,7 млрд. долара за няколко месеца изчезнаха. Може би това са парите от куфарчетата...”, предполага полк. Петров.

„Обезглавяване на министерството” - така бившият шеф на Националната служба за сигурност определя действията на Атанас Семерджиев, назначен за министър на вътрешните работи през 1990 г.

„Тогава започнаха да се формират групи от бивши спортисти, които започнаха да тероризират населението. А хората нямаха към кого да се обърнат, разбирате ли?! Системата, която трябваше да ги пази, всъщност не функционираше. Полицаите не смееха да се показват на улицата, не смееха да се обадят. Виждат, че стават побоища по улиците, те гледат първи да избягат!”, спомня си още полковникът.

„Когато президент стана покойният Жельо Желев, той направи една амнистия и освободи от затвора всички криминални престъпници. Георги Илиев по това време беше в затвора. И ако не беше освободен, щеше да си остане в затвора и нямаше да има ВИС-2”, смята Чавдар Петров.

Възходът на борческата империя започва с разпадането на бивша Югославия и налагането на т.нар. югоембарго. По това време се създават връзките между българската и сръбската мафия.

„В един момент сръбската държава започа да губи войната и нямаше вече и ресурс по обезпечаване, тогава Слободан Милошевич създаде т.нар. „тигри на Аркан", които бяха нещо като народна армия. Тъй като не можеше да им плаща, той им даде възможност да се включат в тази контрабанда и да продават гориво на населението на много по-високи цени. Тогава сръбските „тигри", да не кажа престъпници, вкараха няколко човека тук, единият от които Сретен Йосич, които създадоха връзки с нашите възникващи групировки. Тези връзки, които се създадоха, продължиха доста време и след войната. Особено групировката СИК с главния им организатор Бай Миле. Когато арестуваха Сретен Йосич в България, моята информация е, че се е криел точно по имотите на Милчо Бонев в Самоков”, обясни полк. Петров.

25 април 1995 г. Босът на най-мощната силова групировка в този момент Васил Илиев е убит. Поставено е началото на знаковите убийства на лица, свързани с престъпния свят. Убийства, останали неразкрити.

„Държавата не ги уби, но държавата не беше заинтересована да разкрие докрай убийствата, защото кой знае какви неща щяха да излязат. Кой разреши на тези силови групировки да придобият в огромни размери собственост? Да купуват дори и банки? Предполагам, че държавата - кой друг?”, коментира още Петров.

„Силно се надявам, че в момента държавата я управляват политическите сили. Но не съм убеден в това нещо. Всичко се диктува в момента от три места, по моему - САЩ, НАТО и Брюксел. Ние правим това, което ни кажат. Нямаме самостоятелно мнение, ние правим това, което ни кажат. Нямаме политик, който да защити национална кауза. А националната кауза е самата България”, смята бившият зам.-директор на Националната служба за сигурност.