В началото на тази работна седмица една от водещите теми остава присъединяването на България – или по-скоро подписът на Росен Желязков под Съвета за мир. Какво представлява документът и защо предизвика толкова спорове, коментира доцент Пламен Ралчев, ръководител на Катедрата по международни отношения в УНСС.
„Тази инициатива е изключително спорна по няколко причини“, обяснява експертът. Анализът на учредителния акт показва, че документът има частно-правен характер, прилича на „частен клуб“, инициран от Доналд Тръмп, но с претенция за международен характер чрез включването на други държави.
Една от ключовите спорни точки е как ще се вземат решенията. Управляващите твърдят, че България „ще е на масата“ и ще има право на глас, но доц. Ралчев подчертава, че юридическият и политическият статус на документа е неясен. Той отбелязва, че подписването е извършено от правителство в оставка, което поставя под въпрос легитимността на решението, тъй като документът има международен характер, но не притежава типичните реквизити за международноправен акт – като визиране на физическо лице (Доналд Тръмп) и наследственост за определяне на следници.
„Това е много спорно решение и възникват въпроси дали е извършен дългосрочен стратегически анализ от службите за сигурност, държавната агенция за разузнаване и военното разузнаване“, добавя доцентът.
Особено внимание предизвиква фактът, че сред страните от Европейския съюз само България и Унгария са подписали документа. „Това е скандално поведение за страна, която е пълноправен член на ЕС и НАТО, защото няма съгласуване на позициите“, казва Ралчев. Според него или подписът е поставен прибързано, или с ясното съзнание, че документът няма да породи правни последствия, тъй като няма да бъде ратифициран от българския парламент.
Доцентът коментира и тезата, че подписването е било с цел български граждани – конкретно Делян Певски – да отпаднат от списъка на Магницки и да се угоди на САЩ. „Това е различен политически наратив, но той трябва да бъде ясно обяснен на българските граждани и артикулиран в рамките на политическите институции“, посочва Ралчев.
„Правителството не може да прави каквото си поиска с външната политика, то носи отговорност за нея“, добави експертът.
По отношение на стратегическия анализ, той подчертава, че подписването на документа без анализ от службите за сигурност носи дългосрочен риск за страната, включително репутационен и ангажименти, които България ще трябва да изпълни.
„Българска позиция липсва по много въпроси. Често се припознават чужди позиции като наши, защото ни е по-лесно“, добавя експертът. Катедрата по международни отношения в УНСС, която тази година навършва 50 години, е създадена с цел да преодолее този „сателитен синдром“ и да развие самостоятелна българска външна политика.
Доцент Ралчев споделя, че катедрата в УНСС не планира отделна инициатива, но би подкрепила позицията на колегите от Софийския университет, които излязоха с критична оценка за нарушаване на Конституцията, Закона за международните договори и Устава на ООН в процеса на подписването.
„Винаги трябва да следваме някаква външна линия, иначе ще бъдем зависими от външната среда. Трябва да можем да обособим своето място и да гарантираме своето присъствие в международните отношения“, завършва експертът.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
