Това е история за вярата – в спасението и спасяването на човешкия живот. За предизвикателствата, пред които ни изправя съдбата. За чудото. И за живота след големите изпитания.
Тя е един от най-добрите лъчетерапевти у нас. Всеки ден спасява живота на десетки тежко болни пациенти. Носител е на българския Оскар в областта на онкологията. Доктор Иглика Михайлова е началник на отделението по външно облъчване в столичната Онкологична болница.
„Онкологичните заболявания имат особена специфика, те са трудни заболявания, те са тежки заболявания и ние искаме да направим за всеки пациент най-доброто. И понякога стават и чудеса“, казва доц. Михайлова.
Самата тя е медицинско чудо. Преди три години трамвай блъска нея и съпруга ѝ на пешеходна пътека. Тя е по-тежко пострадала. Лекарите в „Пирогов“ определят травмата ѝ като несъвместима с живота.
Доц. Михайлова се бори за живота си в продължение на месец в реанимацията на спешната болница. 24 дни е в кома, претърпява шест операции. И оцелява.
Докато животът ѝ е в опасност, стотици загрижени пациенти звънят в „Пирогов“, за да разберат дали е добре. А самата тя няма търпение да се върне отново на работа. Само няколко месеца след катастрофата, тя отново лекува и дава вяра на тежко болните, че стават чудеса.
„Човек, за да помогне, трябва да бъде съпричастен към болката на хората. И трябва да вярва, че това, което прави, ще помогне на пациента. Това е на първо място. Това определя всъщност и нашата работа – казва доц. Михайлова. – Вярвам в доброто, в Господ вярвам. Вярвам, че човек, когато е смел и добър, и Господ ще му помага“.
„Най-голямото удовлетворение е да помогнем на пациентите. Когато това се случва, ни мотивира повече и повече да си вършим работата. Качествено. Това ми дава чувство за смисъл. Абсолютно смислен живот за мен е това“, добавя тя.
За нея директорът на Онкологията д-р Стефан Константинов казва, че поставя пациентите пред егото си. Началникът на Клиниката по лъчелечение в болницата проф. Веселина Първанова я определя като работохолик. „Най-доброто при нея е, че има хора, които работят, но ефектът е по-малък, докато при нея ефективността е висока“, казва проф. Първанова.
Докато Михайлова е в кома в „Пирогов“, излиза официалното решение, че вече е доцент. В деня на катастрофата е на кръстопът. И житейски. Получила е покана за нова работа. Инцидента приема като знак.
„Останах тук, защото харесвам работата в тази болница и смятам, че България заслужава да има специалисти, които да работят с пълна отдаденост и да правим най-доброто за нашите пациенти“, обяснява тя.
Започва да се занимава с онкология преди 18 години, от 15 е в столичната болница. Специализирала е във Франция и Чехия. Преди да кандидатства медицина тренира активно плуване. Според лекарите от „Пирогов“ добрата ѝ физическа форма от плуването ѝ помага за бързото възстановяване след катастрофата.
Доцент Михайлова изготвя специален план за лечението на всеки пациент. Разказва, че това е като да избереш най-добрата стратегия, без право на грешка.
„Всеки си носи вкъщи мислите за пациентите, особено като има труден клиничен случай, казус, човек продължава да мисли, за да може да предложи най-доброто – казва тя. – За всеки пациент се молим“.
Лъчелечението е дълъг и сложен процес. Доцент Михайлова прави точни изчисления на мястото, което ще се облъчи. С нея работи екип от специалисти. От кабинета ѝ образите преминават към кабинета на физиците, където става изчисляването на самия план за облъчване. „Целта е да дадем максимална доза, за да постигнем унищожаване на тумора и минимална доза в здравите органи, за да запазим качеството на живот на тези пациенти“, обяснява тя.
Казва, че днес има надежда дори за най-тежките случаи на онкозаболявания. Включително за пациенти с мозъчни метастази, които по принцип прогресират и се влошават много бързо. „След проведено при нас лъчелечение и радиохирургия, това означава висока доза на тези мозъчни разсейки, пациентите са добре“, посочва доц. Михайлова.
За високите си постижения в областта на онкологията преди три години получава награда „Дарзалас“. Отличието е на името на древногръцкия бог на смелостта.
„Човек трябва да е смел по принцип – вярва тя. – Лекарската професия изисква смелост и много голяма отговорност“.
Най-голямата ѝ професионална мечта е апарат за протона терапия, с който да лекува деца. „Такива апарати са стандартни в Европа, за лечение най-вече на детски тумори“, обяснява тя.
В личен план мечтае да пътува.
„Това обичам да правя през свободното време – споделя доц. Михайлова. – Човек иска да отиде, където не е бил. Искам да отида в Азия. В Индия не съм ходила, би ми било интересно, чисто туристически. В същото време индийската медицина е по-различна от нашата и искам да науча нещо повече за нея“.
Пожелава си и да продължава да помага на хората.
Сега казва, че живее втори живот.
„Мисията си определяме сами. Не конкретно аз, всеки лекар има мисия и тя е тази да помага на болни хора. Благодаря на Господ, че съм тук и че мога да върша работата си. Това е да обичаш професията си и да я работиш с душа и сърце“, споделя тя.
Вижте повече във видеото:
