България отбелязва 107 години от обявяването на Независимостта на страната.
Тя е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. По този повод в цялата страна са предвидени редица мероприятия.
Честванията започнаха с Празнична Света литургия в двора на знаковата средновековна църква „Св. 40 мъченици". Както преди 107 години църквата „Св. 40 мъченици" осъмна в очакване на тържественост.
И тази година националното знаме величествено се издигна над символите на държавността на Царевец - пирамидата на Независимостта и лъвът пред портите на крепостта.
Голямото българско хоро, превърнало се в традиция на празника ще поведе жителите и гостите на града към площада пред Царевец, където се проведе тържествената заря проверка.
Празничното шествие се отправи към паметник „Майка България".
Грандиозната изненада дойде след изпълнение на шоу-спектакъл на представителната рота на Търновския военен университет, когато старши лейтенант Ивелин Тодоров предложи брак на половинката си Лазарина Петрова.
Велико Търново е център на тържестват. Предвиден е безплатен пешеходен тур по стъпките на Фердинанд. Екскурзоводи ще разкажат за вълненията и последните колебания на българския княз преди прочитането на манифеста.
„Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!”. Последните думи от манифеста на Фердинанд отекват в съзнанието на българите вече 107 години. Знакови остават не само те, но и местата, откъдето е минал князът слизайки от влака на гара Трапезица, за да провъзгласи Независимостта.
От храма на Асеневци – „Св. Димитър”, се отправил към църквата „Св. Четиридесет мъченици”. В двора на го очаквали духовенството, кмета и първенците на града.
„Именно в този храм, запазил духа на второто българско царство, свидетел на толкова събития в нашата история за първи път прочитат манифеста от олтара на храма, с който българската държава става един равноправен член на всички европейски държави по това време и окончателно скъсва със своята стара история и поема новия път на развитие”, разказва Румяна Павлова, екскурзовод към РИМ-Велико Търново.
А Фердинанд получава титлата цар. С почести и тържествен молебен множеството било посрещнато и в стария митрополитски храм, носещ името на „Светите апостоли Петър и Павел”. През малката порта на Царевец, тържествената процесия се отправила към върха на хълма, където манифестът бил прочетен втори път.
Всяка държава има Ден на независимостта
Най-често обаче той съвпада с Деня на освобождението, защото е резултат на войни и кръвопролития. За България независимостта е резултат на дипломация и на едно естествено развитие. Историците напомнят, че този акт е и сделка.
„Сделката е стопанска. Става въпрос за едни 182 милиона лева, които България плаща, за да може Русия да се застъпи пред високата порта в полза на нашата независимост. Да, Русия прави по-скоро един символичен жест. Тя освобождава Османската империя от контрибуциите, които са останали още от времето на освободителната война”, каза Борис Стоянов.
До 22 септември 1908 година зависимостта на България е затруднявала установяването на равноправни икономически и политически отношения с останалите държави.
„През 21-ви век нивото за успех е друго. Това как, колко добре се справяш в системата на взаимозависимости, които изграждат международните организации, процесът на глобализация, тези бързи процеси на развитие на технологиите, разширяването на търговията”, допълни Борис Стоянов.
Най-интересното е, че преди два века идеята за независимост на отделните държави тръгва от Европа. Днес точно в Европа тя се преформулира.
"ЕС всъщност е може би най-успешният опит в това да се преформулира концепцията за независимостта. В ЕС държавите доброволно се отказват от суверени права в отделни области, за да могат да станат част от едно по-голямо и по-силно цяло, в което ще се гарантира просперитет и стабилност в дългосрочна перспектива”.
Така, независимостта остава преди всичко един юридически акт и въпрос на самосъзнание.
