Мнозинството българи остават без политическо представителство в парламента. Това е водещата констатация от изборите и закономерно следствие, като се има предвид, че центърът на кампанията се измести още от самото начало. Това коментира пред Агенция "Фокус" Лидия Йорданова, директор на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).
„Вместо да тече дебат за бъдещото развитие на страната, станахме свидетели на ескалиращо напрежение в битките между политическите елити. Битки, в които самите елити се обезсилиха взаимно и отблъснаха допълнително избирателите - не само от периферията си, но и по-убедени свои симпатизанти”, смята Йорданова.
По думите й - при подобна кампания, логично се стигна до патова ситуация, в която да няма бъдеща работеща управленска конфигурация. „Поне в едно отношение протестите от началото на годината със сигурност имат успех - хората показаха, че няма да търпят управление, което си е самодостатъчно и не се съобразява с тях”, коментира още шефът на НЦИОМ.
Според нея от самото начало на протестите е било ясно, че протестният вот не отива към основния опонент на управляващите - БСП, а се изразява в повишена подкрепа за националистическите формации. В деня на изборите това проличало особено ярко от резултатите, които постигнаха Атака, НФСБ и ВМРО.
Непредвиденият развой на събитията в деня за размисъл форсира преориентацията на голяма част от конформисткия вот, който иначе до последно подкрепяше ГЕРБ като очакван победител. Това донесе известни бонуси на БСП, но повече - на националистическите формации и на малките извънпарламентарни партии, подчертава Йорданова.
„Целият ресурс от политически тактики и хватки, който бе използван в предизборната борба, днес вече е безполезен, защото основният въпрос е ще има ли правителство излъчено от този състав на парламента или не. Има симптоми, че амбициите на големите партии все още пречат превес да вземе отговорното държавническо мислене. Още повече, че тези амбиции преминават и през вътрешнопартийни борби”.