България отбелязва 139 години от паметния ден, в който автономната област Източна Румелия се отцепва завинаги от Османската империя, за да се обедини с Княжество България.

Това е събитие по волята на народа, против интересите на Великите сили и договора от Берлинския конгрес.

На площад  "Римски стадион" в Пловдив започна възстановка на събитията от 6 септември 1885 година.

Комитет "Родолюбие“ пресъздава момента, в който Съединението става факт, след серия от бунтове и срещата на голямоконарската чета на Чардафон с хората на генерал - губернатора Гаврил Кръстевич.

Стотици хора са на площада за възстановката, в която участват 120 души.

По традиция ще бъде прочетена и прокламацията за Съединението.

За Пловдив празникът е двоен - тук отбелязват и Съединението, и празника на своя град.

В храма „Света Богородица“, където преди 139 години камбаните бият, за да възвестят Съединението, пловдивският митрополит отслужи молебен.

 

„Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно“, коментира митрополит Николай.

Венци и цветя бяха положени пред паметника на губернатора на Източна Румулия Гаврил Кръстевич, който при преврата и обявяването на Съединението не допуска намесата на османските войски.

„За нас този празник е специален. Аз го чувствам вътре в сърцето си като нещо, което ми дава сила да се боря за България“, коментира Ралина Камжалова.

Цветя бяха положени и пред паметника на Захари Стоянов  и единствената жертва от Съединението Райчо Николов. Съединението е единственият исторически акт, при който България не е черпела помощ от Великите сили.

Денят е празник и на Пловдив, който отбелязва и 10 години като европейска столица на културата.

Над 120 души пък участваха в международния маратон, който тръгна от град Съединение и финишира в Пловдив на площад „Съединение“.

Първи в 22-километровото трасе финишираха родните ни атлети Иво Балабанов и Милица Мирчева.