Европа протестира за пари, Турция - за права

Докато в цяла Европа, включително и в България, гражданите протестираха за пари, в Турция протестират за права на фона на забележителен икономически растеж. Това констатира в предаването „Лице в лице” по bTV бившият министър на външните работи в кабинета „Сакскобургготски” Соломон Паси, като стигна до извода, че „в турското общество има много по-европейско мислене отколкото в Брюксел или София”.

Докато Паси определи безредиците в южната ни съседка от последната седмица като „парадокс”, журналистът Мохамед Халаф посочи, че в основата им стоят външни и вътрешни фактори. От една страна, това е продължаващият вече две години кървав конфликт в Сирия, в който турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е един от най-яростните противници на президента Башар Асад. „В Турция има около 23 млн. алевити, племето, което управлява в Сирия,” посочи Халаф.

Другият фактор, по думите на журналиста, е желанието за мирно разрешаване на продължаващия вече близо четири десетилетия кюрдски конфликт на територията на страната. Несъгласни с подхода на Ердоган към кюрдския конфликт са определени кръгове в армията и националисти, посочи Халаф.

Според Димитър Бечев, директор на Софийския клон на Европейския съвет за външна политика, вина за проблема има до голяма степен опозицията в Турция, която не изпълнява добре ролята си.

Турция – прецедентът

И тримата специалисти бяха единодушни, че събитията в Турция нямат нищо общо с протестите в България. „И в България имаше диктатура, но хората протестираха за пари,” посочи Соломон Паси и допълни: „Общото е само Фейсбук.”

Мохамед Халаф отхвърли сравненията с България, но допълни, че протестите в Турция нямат нищо общо със събитията от Арабската пролет – факторите са много различни, посочи той.

„Всеки има своята болка – различни поколения, различни политически тенденции,” обобщи Димитър Бечев. „Става дума за малцинство – 1/3 от турското общество, което разбира демокрацията по по-различен начин . Ердоган приема демокрацията като власт на множеството.
Либералното разбиране за демокрацията обаче е свързано с правата на малцинството, което в Турция има либерален светски начин на живот,” обясни още експертът.

Ердоган – реформаторът на исляма

Бившият български външен министър изтъкна, че Реджеп Ердоган има много далечна управленска визия - – иска да превърне Турция в лидер на ислямския свят и да реформира исляма.

Мохамед Халаф обясни, че амбицията на турския премиер е да изчисти книгата на пророка Мохамед от исторически привнесени интерпретации на исляма и така да даде нов прочит на религията, която не е преживяла своята реформация, за разлика от християнството.

„Ердоган каза „Ние сме като християндемократите в Западна Европа – ние казахме, че няма проблем да си мюсюлманин и да имаш фирма, да караш хубава кола,” обясни и Димитър Бечев.

Халаф допълни, че основният противник на Ердоган в борбата за регионално надмощие е Иран, който представлява шиитското разклонение на исляма, а турският премиер – сунитското. „Религиозният фактор и сектантските различия винаги играят важна роля в близкоизточния конфликт,” отбеляза Халаф.

„Най-голямото поражение на Ердоган е в Сирия – промени политиката на нулеви проблеми със съседите,” допълни Мохамед Халаф.

Вината на Европейския съюз

„Ердоган не се вълнува толкова от идеология, във възгледите му доминира икономическия просперитет на Турция,” подчерта още Соломон Паси, според когото Европейският съюз е трябвало да направи много повече за реформирането на Турция по време на продължаващите вече десетилетия преговори за членството й в блока.

„Самозабравянето на Ердоган е част от липсата на външен коректив,” съгласи се и Димитър Бечев, според когото едно от постиженията на турския премиер е приближаването на Турция към Европа.

За разлика от събеседниците си, експертът от Европейския съвет по външна политика отслабването на армията като демократичен фактор в Турция е положителен ход. „Това, че танковете не излизат по улиците, е напредък,” смята Бечев.

Според Мохамед Халаф обаче политиката на ЕС спрямо Турция е неадекватна и подсилва вътрешната съпротива срещу ЕС, докато в същото време ЕС се страхува от ислямизацията на Турция.

Според Бечев обаче „проблемът не е ислямизацията, а демократизацията”. По думите му, Ердоган е „залитнал към авторитаризма” след блокирането на преговорите за еврочленството на Турция, но според него „това е в гените на тази държава”.

„Не само ислямизацията, а консолидацията на турското общество плашат Европа – те ще бъдат мощна и обединена група в Европейския парламент, а и много депутати от други държави ще се присъединят към тях, а Европа предусеща това,” коментира Соломон Паси.

Визии за бъдещето

Според Димитър Бечев ситуацията в Турция има положителен и отрицателен сценарий на развитие, като според него президентът Гюл ще изиграе решаващата роля за успокояване на напрежението.

„Чърчил загуби първите избори след Втората световна война, защото хората бяха уморени от него. От 1994 г. Ердоган печели 9 пъти всички избори. Той оставя хората уморени от себе си. Той е изключително умен човек и знае, че умората на хората трябва да се посрещне с промени – това са промените в конституцията,” обясни Соломон Паси.

„Винаги изпитвам съмнения, когато едни бунтове започват маскирани като екология. Така стана и в България през 1989 г.,” посочи Паси, според когото „всички сценарии за Турция са на масата”.

В заключение бившият външен министър препоръча на новия кабинет на Пламен Орешарски да се възползва от „огромния шанс” да изгради стратегическа визия за отношенията ни с ключови държави, една от които е именно Турция.