В софийското село Мало Бучино хората все още не могат да стигнат до домовете си. Река Какач отнесе пътя и заля дворовете и мазетата.
Да чуваш грохот на побесняла вода, а да не я виждаш – това е било най-страшното за Дениза Деянова и семейството й в нощта на бедствието.
“Нощно време в наводнение е най-страшният момент. През деня виждаш, можеш да се ориентираш, може да прецениш реално обстановката, но през нощта е нещо страшно”, признава тя.
Благодарна е, че имало кой да помага - и при строежа на дигите, и при разчистването.
„Тази стихия няма кой да я спре. Въпреки всичко, не останахме сами”, подчерта Дениза.
По двора са останали локви, но наводнените постройки са разчистени.
От съседните къщи обаче бедствието още не си е тръгнало. Мазетата на пострадалите къщи са наводнени и на третия ден след бедствието. Просто водата продължава да се просмуква обратно вътре.
Багери започнаха да разчистват калта и да строят път наново.
„Не съм разстроена от това, че сме наводнени. Благодарна съм, че сме живи”, казва Деница.
Затова ѝ е по-лесно да мисли не за това, което е загубила, а за това, което е спасила в бедствието.