В средата на миналия век е имало намерение София да се свърже с Бяло море посредством канал, който по замисъла си може да съперничи дори на Суецкия канал.
Става въпрос за канала около София, който Вълко Червенков започнал да строи през петдесетте години на миналия век.
Историята на канала е лична история за хората от 80 години нагоре.
„Имаше водопровод, от предприятия взимаха мъжете, та ги там командироваха, с кирки и лопати", спомня си Тодор Тодоров.
Работиш, каквото работиш през деня, а след работа отиваш да копаеш канала на София. Без изключения - от болницата лекарят отива на канала и хваща кирката и лопатата. Същото прави и учителят, ученият и така. Такава била повелята на партията.
Водата от язовир Искър, тогава язовир Сталин, да мине през Пасалер и Панчарево и да направи кръг около София.
Амбициите на партията и лично на Вълко Червенков обаче са били за много повече от канал за лодки.
Както Египет си има Суецки канал от Червено до Средиземно море, плавателният канал на София е трябвало да продължи и по Струма, и по Марица и да ни осигури излаз на Бяло море. До Бяло море, прокопано с кирки и лопати.
Следите от канала все още личат тук-там в София - в квартал „Младост“, в парка „Въртопо“, а „Павлово“ е трябвало да бъде Пристанище Павлово.
