Ухание на сладки се носи из цялата Гимназия по химични и хранителни технологии в Пазарджик. Деца с увреждания за ден се превръщат в майстори-сладкари.
Сред тях е 19-годишната Цветелина, която е с церебрална парализа. Най-големият помощник в борбата й за нормален живот е нейната майка. „Аз съм се опитвала да й дам всичко необходимо – и емоции, и всичко, но това, че тя няма връзката с връстниците си. Това й липсваше, комуникацията с децата на нейната възраст”, казва през сълзи Юлияна Янева.
Ражда Цветелина в седмия месец, лекарите откриват киста в мозъка. Следват трудни години с операции и рехабилитация: „Всички деца са здрави, трябва да ги приемем като нормални деца – независимо дали е аутист, с ДЦП, умствено изоставане. Те са наши деца, радват ни, те са опората, за която живеем, само като я погледна и ми се усмихне – нищо друго не ми е необходимо”.
Така, сред приятели, днес Цвети учи и се забавлява. Казва, че много й помагат.
Често и учителите се превръщат в приятели. „Те са част от нас и не са по-различни”, категоричен е директорът Тодор Джамбов.
След училище идва ред на кинезитерапията. С помощта на кампанията „Българската Коледа” срещите са повече, подобрението в състоянието на момичето – видимо. „Цвети, ако всичко го смятаме в проценти – ако дойде преди години с 10 процента, то сега е на 70”, категоричен е кинезитерапевтът Нешо Несторов.
Цвети и майка й ще продължат да се борят и да мечтаят: „Всяка година си пожелавам детето ми да проходи, да се обслужва сама и един ден, когато мен ме няма, да знам, че може сама да се оправя в живота”.
