На всеки няколко години, проектът Европейски съюз се изправя пред изпитание, което поставя под въпросителна не само настоящето, но и бъдещето на общността. Световната икономическа криза през 2008 г. раздели ЕС на „спестовници“ и „прахосници“; украинският конфликт – на „русофили“ и „русофоби“; мигрантската вълна – на „милосърдни“ и „непримирими“; Брекзит – на "подкрепящи самоопределението" и "подкрепящи единството". Осите бяха или север-юг, или изток-запад. Коронакризата, обаче, сякаш чертае невидими граници по начин, невиждан до този момент.

Тръгналият от Китай COVID-19 със сигурност не е най-опасната зараза, позната на човечеството – огромният процент хора даже в по-напреднала възраст и с придружаващи заболявания оцеляват. В същото време, липсата на ваксина, лекарство, а и в крайна сметка – на задълбочено медицинско познание за механизмите на болестта, ѝ създадоха ореола на нещо ново и страшно.

Именно многото неизвестни около коронавируса всъщност доведоха до някои от най-вредните последствия, които целият свят изпитва вече близо година. Демонстративното въздържание от всякакви противоепидемични мерки (в името на несъстоял се групов имунитет или по абсолютно политически съображения) доведе до огромни проблеми и вероятно предотвратими иначе жертви в иначе солидни здравни системи като британската. Появата на голям брой болни без ясни протоколи за действие и терапия отне живота на хиляди пациенти и стотици медици в Италия, Испания, Франция и др.

Училища, университети, държавни институции за броени седмици трябваше да наваксат пропуснати десетилетия по отношение на дигитализацията и дистанционните услуги и, въпреки хвалбите за постигнатото, резултатите нерядко бяха в най-добрия случай компромисни. Всичко това – на фона на растящ брой безработни и на хора, които се нуждаят от нови ключови компетенции, а няма как да ги получат.

На този фон, почти паническото „затваряне“ на държавите с цел социална изолация силно затрудни глобалните снабдителни вериги на производствата и нанесе съкрушителен удар върху ключовия за Европа сектор на услугите. Туристическият бизнес и всички свързани с него развлекателни и обслужващи индустрии беше почти унищожен, а ефектът върху икономиките на страните започва все по-осезаемо да наподобява мощна лавина, която заплашва да зарине всякакви надежди за растеж.

Именно заради това и политиците в ЕС в крайна сметка капитулираха пред рисковете за собственото си преизбиране и започна повсеместно „отваряне“, изразяващо се предимно във все по-символичен характер на мерките за предпазване. Така не е изненада и че с края на лятото всеки ден в Европа се разболяват хиляди, а далеч не е ясно дали сега сме по-подготвени да ги лекуваме, отколкото преди 6 месеца.

Включете се в онлайн дебата "Европа говори" ТУК

Коронавирусът е риск не само за здравето на отделния човек, но и за обществата на отделните членки на ЕС, а също и за самия съюз. През март, притеснени за здравето си, се редяхме на опашки по магазините, за да се презапасим с продукти от първа необходимост (и вероятно хиляди от нас са успели да се заразят в бутаницата). Вихреше се невиждана от 90-те насам спекула с маски и дезинфектанти.

Докато ни се случваше всичко това, европейската толерантност си беше взела болничен – всеки затваряше границите си за другите по начин, който намира за добре; държави взаимно се обвиняваха за присвоени доставки с предпазни средства и големите теми за бъдещето на ЕС бяха захвърлени на заден план.

Вече сме в сезона на есенните вируси, респираторните заболявания, дъждовете и ниските температури. Клиничните изпитвания на ваксините за новия коронавирус са обнадеждаващи, но резултатите все още не са напълно окончателни, а и заразата сякаш мутира непрестанно. Броят на болните от COVID-19 расте и няма никакви изгледи за скорошно подобряване, а това значи, че събитията от края на зимата и началото на пролетта е напълно вероятно да се повторят.

Преди половин година европейската солидарност успя да се завърне на мястото си заради надеждата, че през лятото вирусът ще отшуми. Вече разбрахме, че толкова лесно няма да се отървем от пандемията. Въпросът е дали отново в Европа ще сме „всеки за себе си“ и разединението окончателно ще разяде ЕС, или този път ще излезем от тежката ситуация заедно и по-силни от преди.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!