През ноември 2013 г. една новина от съседна Сърбия мина тихомълком предимно в онлайн медиите у нас. Пожар осуети плана на сръбските власти да преместят сирийски бежанци, живеещи в гора, в изоставени бараки. Местни жители на сръбско село подпалиха изоставените постройки, за да държат чужденците далеч от себе си. Около 300 души, подали молби за убежище, живееха в гора на близо до Белград на прага на зимата по същото време. Помислих си, че това е висша форма на простотия и тежка фаза на бездушие.

Не обърнахме внимание на новината, защото бяхме твърде заети с нашите бежански неволи. Дни по-рано двама души от Телиш заплашиха, че ще се самозапалят в знак на протест срещу настаняването на бежанци в бившето военно поделение в селото. Новината тогава съобщи пред „Фокус” Марин Шкодров, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, председател на Инициативния комитет на Телиш и началник-щаб на комисията за охрана на селото. Той предупреди за реална опасност самозапалването да се случи, защото единият от мъжете бил „твърдоглав и непредсказуем”.

Вчера обаче балканското ни чувство за собственост доби нови, застрашителни размери. Футболни фенове и редови граждани решиха да защитят карловската Куршум джамия, която е обект на претенции от страна на Главното мюфтийство, чрез погром над една от най-старите и внушителни османски постройки на Балканите - пловдивската Джумая джамия, чиято зидария впрочем показва, че вероятно е строена от пленници християни. С други думи – в името на една сграда едни хора трошат друга с цел да покажат, че и двете са техни и си ги искат.

Пред bTV главният секретар на МВР Светлозар Лазаров заяви, че ведомството е имало информация за готвените метежи и кметът на Пловдив Иван Тотев е бил предупреден за това. Дали и защо не е направил нищо, за да ги предотврати, предстои да разберем. Факт е, че протестът за Куршум джамия беше обявен за незаконен, едва след като стъклата на Джумая джамия бяха изпочупени с камъни, павета и димки, докато вътре стояли поне 15 души. Пред bTV един от протестиращите призна, че имало хора „употребили може да се каже леко алкохол”. Междувременно беше ограбен и търговски обект.

Повод за народното недоволство е фактът, че края на миналата година Окръжният съд в Пловдив присъди Куршум джамия - архитектурен паметник от XV век в центъра на Карлово, за собственост на Главното мюфтийство. Евентуалното решение на втора инстанция – Пловдивския апелативен съд, може да се превърне в съдебен прецедент за изхода на останалите подобни около 50 дела за над 80 вакъфски имота, заведени от мюсюлманското вероизповедание.

Кметът на Карлово - Емил Кабаиванов, който е страна по делото от позицията на градоначалник, коментира вчера, че се надява на справедливо решение на съда, тъй като по думите му Куршум джамия е публична общинска собственост и паметник на културата.

"Вярвам на справедливо решение на Пловдивския апелативен съд, защото и правните аргументи, и историческата справедливост е на наша страна. Успешното решение ще помогне на всички български градове и общини, които се борят за тази справедлива кауза", каза Кабаиванов.

Главното мюфтийство иска да си възстанови собствеността на 13 джамии, които са паметници на културата. Сред тях са храмовете в Кюстендил и Гоце Делчев, които са пред срутване, джамиите в Самоков, Дупница и Разград, които стоят затворени, "Хамза бей" (или Ески джамия) в Стара Загора, която през 2011 г. се превръща в Музей на религиите, "Ахмед бей" в Разград и т.н.

Основанието на мюфтийството е законът за вероизповеданията от 2002 г., който дава възможност в 10-годишен срок религиозните общности да поискат от съда да им върне на база достатъчно основания и документи одържавени имоти или отнети по друг начин от тяхно владение.

Интересно би било да се разбере колко от тези 3000 протестиращи вчера в Пловдив знаят правните аргументи, с които окръжният съд е върнал имотите на мюфтийството. Колко от тези хора, бранещи онова, което смятат за общинска собственост, са я поругавали? Колко от тях са ходили до тоалетна, правили са секс или са хвърляли боклуци около и в рушащите се сгради, за които мюфтийството претендира? Колко от тях са знаели историческата им стойност и изобщо са се интересували от съдбата на тези постройки, преди някой друг да ги поиска? На кого изобщо му е пукало?

И ако идеята е тези имоти все пак останат в ръцете на държавата и местната власт, то как тя възнамерява да ги стопанисва и каква ще е ползата за местните хора и за града? Ако отговорът на този въпрос оглушително липсва, както и изглежда, защо настояваме да си „играем” със счупена играчка, която някой друг би могъл да поправи? Причините да претендираш за нещо би трябвало освен исторически и правни, да са обвързани и с някаква визия и отговорност. Иначе всичко се превръща в евтин пи ар, който струва скъпо.

Според информация от Националния институт за недвижимо културно наследство около 200 са джамиите в страната - действащи и затворени, обявени за паметници на културата. Прочутата "Караджа паша" джамия в Гоце Делчев се руши и се нуждае от спешен ремонт. Джумая джамия в Пловдив беше ремонтирана и реставрирана през 2008 г. Финансирането от близо 3 млн. долара е изцяло е осигурено от Голямата община на Истанбул по линия на българско-турското споразумение за взаимно опазване на културните паметници. През 2005 г. започна ремонтът на Томбул джамия в Шумен, но преди няколко години работата спря заради липса на средства. Парите за първоначалните дейности са били осигурени от султана на Оман. Джамията в Кюстендил също е пред срутване, "Ахмед бей" в Разград е в изключително тежко състояние.

През август 2013 г. пред "Дневник" главният секретар на мюфтийството Ахмед Ахмедов мотивира претенциите на мюсюлманското вероизповедание с това, че където има мюсюлмани, „трябва да направим всичко възможно, за да осигурим воденето на техния нормален религиозен живот”.

Ахмедов поясни, че в последните години бюджетът отпуска за мюсюлманската общност 180 000 лева от общо 3 млн. лв. за вероизповедания, 2 млн. лв. от които са за Българската православна църква. Според главния мюфтия Мустафа Хаджи, Турция няма нищо общо с процеса на искане на връщане на имотите.

Аргументите, с които Окръжният съд в Пловдив подкрепи решението си да върне Куршум джамия на мюфтийството, са публични. На 3 октомври 2013 г. съдия Мария Златанова постановява, че община Карлово трябва да предаде имота на мюфтийството. Мюсюлманското изповедание не е прекратявало своето съществуване в периода от време, предмет на настоящия спор, от и преди 1923 г. до сега.

Тоест, субектът на претендираното спорно право не е преставал да съществува във времето, мотивира се тя. Съдът приема за доказано по пълен и непротиворечив начин твърдението, че към 1923 г. и до момента на отнемане на фактическата власт след промяната в политическия режим и приемането на Конституцията от 1947 г., мюсюлманската вероизповедна община е била собственик на Куршум джамия. От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че имотът е бил отнет от държавата след 1944 г. Двама свидетели разказват, че са ходили на турско училище, което се намирало до Куршум джамия, а в нея до 1948 г. ходили с дядовците си на молитва. След и около 1949 г. джамията била затворена. Станала склад за брашно, по-късно и за цимент.

Понастоящем джамията не работила. Обстоятелството, че понастоящем джамията е заключена, се потвърждава и от свидетелка на ответната страна. От показанията на други двама свидетели съдът прави извод, че община Карлово понастоящем упражнява фактическа власт върху спорния имот,доколкото са били извършвани ремонтни дейности по покрива на сградата и именно общината държи джамията заключена.

Заедно с предпоставката имотът да съществува реално до размера, в който е бил отчужден/отнет без основание, останалите предпоставки за възстановяване на собствеността са да е налице установено право на собственост на ищеца върху имота към одържавяването му,каквото се доказа по категоричен начин; одържавяване на основание на някой от нормативните актови, изброени в разпоредбите на реституционния закон, респективно отнемане без законово основание или отчуждаване не по установения законов ред в периода 1944 г. - 1989 г.,за което се събраха достатъчно доказателства,а и в тежест на общината беше да установи наличието на някакво законно основание за отнемане на имота,каквото не се доказа, пише в решението на съда.

Що се отнася до възражението на общината, че спорният имот е паметник на културата и е от „местно значение“, то съдът намира, че това по никакъв начин не може да рефлектира върху правото на собственост и възстановяването на собствеността на основание на реституционния закон. В отменения вече Закон за паметниците на културата не се съдържа ограничение на субектите, които могат да притежават право на собственост върху вещ, представляваща паметник на културата. В сега действащия Закон за културното наследство изрично се предвижда,че културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост, могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Едва пред втората инстанция – Пловдивския апелативен съд, община Карлово е поискала да бъде призован един свидетел, който да установи с какво предназначение се ползва джамията към настоящия момент и към 1976 г. Магистратите са отхвърлили искането, защото то няма „никакво практическо значение за спора”.

Трима магистрати – Стела Дандарова, Галина Арнаудова и Надежда Желязкова, трябва да решат съдбата на Куршум джамия в едномесечен срок. Желязкова беше съдията, отхвърлил на първа инстанция иска на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза да се признае правото им на собственост върху двореца "Кричим". Арнаудова и Дандарова пък са част от съдебния състав, преценил, че остров Адата е собственост на реститути, а не на държавата.

Сухите факти са такива. За добро или лошо, емоциите нямат място в съда, а широко известен правен принцип гласи, че съдебните решения не се коментират, а се изпълняват. Рушенето на сгради, още повече на храмове, едва ли има, а и не би трябвало да има, каквото и да е влияние върху магистратите. Ако община Карлово и, която и да е друга община, участник в съдебен спор с мюфтийството, има правните основания да стопанисва джамиите – паметници на културата и получи това право, то за гражданите правилното стопанисване и отношение би трябвало да е самовменено задължение.

Спекулации за ислямизация на България, скандиранията „цигани”, „турци”, обидите на етническа и верска основа не обслужват ничий друг интерес, освен този на политическата върхушка, която в удобни моменти използва емоциите на хората - и българи и етнически турци, както и предразсъдъците, породени от исторически факти, за да постигне своите собствени цели. А те рядко са в услуга и от полза на обикновения човек, независимо от неговата религия, етнос, раса, майчин език.

Затова подклаждането на омраза и то в контекста на непроизнесено още съдебно решение, е димка в очите, която пречи на непредубедения ясен поглед. До дни задържаните над 100 души при метежите в Пловдив най-вероятно ще бъдат пуснати. Но погромът на храмове (независимо какви) Бог не прощава (независимо кой).