Продължава високото напрежение около промените в Закона за хазарта. Частната лотария и държавата влязоха в остър сблъсък за правилата в бранша.
Премиерът обяви, че не може да се говори за национализация и предупреди, че ако докладът на финансовата инспекция е верен, много хора ще имат проблеми.
В отговор от „Нове Холдинг“ обявиха, че компаниите към холдинга, организирали лотарийни игри, са платили всичко дължимо по закон.
Междувременно депутатите от бюджетната комисия приеха на първо четене предложенията на Валери Симеонов от НФСБ за одържавяване на лотариите.
Предложението за държавен монопол над лотариите беше прието с 11 гласа, основно от управляващата коалиция. Против нямаше, шестима се въздържаха.
В същото време обаче днес Министерството на финансите предложиха свои промени, а преди заседанието на кабинета, премиерът Бойко Борисов също очерта вижданията си по темата. Според министър-председателя промените в сферата на хазарта не трябва да водят до спекулации, че се правят опити един играч да бъде изместен от друг.
„Изрично трябва да бъде вписано че, не може да се отдава на концесия, не може да се аутсорсва, не може да се преотдава. Да е обсолютно сигурно, че освен държавата – никой друг няма да се занимава с тази дейност“, уточни премиерът.
От „Нове холдинг“ на Васил Божков, които контролират частните лотарии, отговориха на Борисов с писмо до медиите. В него пише: „Така направената от премиера дефиниция описва безусловен монопол и присвояване на основните активи на всички лотарии“.
Борисов отрече твърденията, че се правят опити за национализация. „Никой на никого не взима фирмата, тази дейност е лицензионна.
И ако някой не си е платил таксите, ще му се отнеме лиценза, фирмата си е негова – къде е одържавяването?!“, запита министър-председателят.
Частните лотарии предупредиха: „Противоконституционно отнемане на действащ лиценз носи своите правни последствия и потенциални финансови обезщетения в размер на милиарди“.
В подкрепа на твърденията, че работят по закон, те изпратиха и заповед на министъра на финансите Владислав Горанов от 2015 г.
При обсъждането на проектозакона, внесен от Валери Симеонов, депутатите от бюджетната комисия поставиха въпроси към Комисията по хазарта. „Става въпрос за обороти от стотици милиони левове – над 600 млн., така че тази дейност е редно държавата отново да си я вземе обратно“, каза още той.
Директорът на данъчната политика в Министерството на финансите обаче не можа да отговори защо години наред Комисията по хазарта е облага с различни такси операторите.
Също днес, Министерството на финансите публикува на сайта си друг закон, чрез който Комисията по хазарта се преструктурира в Национална агенция. Там няма забранителни текстове за организиране на лотарии от частници.
Предлага се всички фирми, които се занимават с хазарт – да плащат такса от 25%, но само върху това, което печелят. От парите събрани като залози ще се вадят изплатените печалби и остатъкът ще се облага.
Така ще се промени текста, който в момента позволява на Комисията по хазарт да налага различни такси за една и съща дейност.
Каква е ситуацията с облагането на хазартните игри в момента и защо Агенцията за държавна финансова инспекция обяви, че в държавния бюджет през последните години не са влезли 210 млн. лв?
В Закона за хазарта е описано, че таксата, която операторите трябва да заплащат за моментната лотария, е 15% върху стойността на залозите за всяка игра, а за игри, за които се събират такси и комисионни – 20% от стойността на получените такси и комисиони.
На практика, ако талончето струва 5 лв., то тотото е плащало на държавата 15% или 0, 75 лв. за всеки билет.
Ако обаче се мине през втората възможност, предвидена в закона, то от 5-те лв, Комисията по хазарта разрешава да се извади определена сума – каква точно не е ясно.
В нашия пример условно изваждаме 2,50 лв.
Остатъкът се облага с 20 на сто. Така сметките показват, че частните оператори плащат на държавата 0,50 лв.