Законопроектът за надценките на храните може да доведе до сериозни икономически и правни последици.
За това сигнализират браншови организации, които изпратиха притесненията си в писмо до министър-председателя.
Новите текстове предвиждат гарантирана минимум 10% надценка при производителя.
В големите вериги 50 на сто от определени продукти трябва да са български - това са предимно храни в групите млечни, месо, яйца.
Залага се и максимална надценка за преработватели, търговци на едро и дребно с определен оборот.
Какво още предвижда новият закон и какви са опасенията на бизнеса?
Пълният текст на Законопроекта за цените на храните не е окончателно готов. Представената концепция обаче предизвика притеснения.
12 организации, сред които месопреработватели, хлебари и сладкари, производители на безалкохолни напитки и търговски вериги пишат до премиера с предупреждението, че ощетени ще се окажат и търговците, и потребителите.
Ако държавата следи стриктно доставките на стоки, цените ще тръгнат надолу, обяснява Златка Великова докато пазарува.
„Ако се направи така законът, че да се съкрати цикълът на производство и предлагане - може би ще се намали“, смята Златка.
На обратното мнение са търговците - според тях намеса в икономическите и пазарни механизми ще се отрази на крайната цена за потребителя, но не положително.
„В момента потребителите имат богат избор на качествени храни на изключително конкурентни цени, намесата на държавата може да ограничи този избор. Храната не достига до трапезата с указ или декрет, тя достига с усилието на много хора, които заслужават справедливо възнаграждение за своя труд и това няма как да стане с фиксиране на надценки“, заяви изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.
Идеята държавата да определя кой колко да печели от полето до щанда тревожи и преработвателите. Заложеният механизъм за разпределяне на печалбите гласи, че земеделските продукти не могат да се изкупуват под себестойност плюс минимална надценка от 10%. За преработвателите пък е заложена максимална печалба от 20%.
„На първо място ние, които ще купуваме суровините, няма как да знаем себестойността на земеделските продукти, тя е различна за всяко стопанство. От друга страна - със спазването на това изискване за минимална цена е свързана санкция, тоест ние сме в хипотеза да бъдем наказвани за нещо, което не зависи от нас“, смята изпълнителният директор на сдружение „Храни и напитки България“.
От земеделското министерство припомнят, че текстът още не е готов. А на срещите са присъствали всички браншови организации, търговски и потребителски организации:
„До 1 април 2025 г. (включително) се очаква заинтересованите страни да представят своите бележки, предложения и становища.“
Според организациите от бранша в законопроекта са заложени и административни тежести за всички по веригата. Министерство на земеделието все още не е определило краен срок за изготвяне на законопроекта.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
