Марсел Демир не беше впечатлен. Шведският студент наблюдаваше цените на шоколада и чипса и забеляза, че и двете са се повишили астрономически, започва материала си "Гардиън".
„Абсолютно, цените се повишиха“, каза той, застанал пред клон на шведската верига хранителни магазини Coop на централната жп гара в Стокхолм. "Обикновено купувам чипс и шоколад и те са поскъпнали много. Шоколадът наскоро. Чипсът през последната година."
Според някои оценки годишните разходи за изхранване на едно семейство в Швеция са се повишили с цели 30 000 крони (5405 лева) от януари 2022 г. Скоро се очаква един пакет кафе да достигне символичния праг от 100 крони (18 лева). Това е увеличение с над една четвърт от началото на миналата година, според правителствената статистическа агенция на Швеция.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Миналата седмица, след най-голямото покачване на цените на храните от две години през февруари, хиляди хора в Швеция решиха да бойкотират най-големите супермаркети в страната за седем дни от миналия понеделник.
Подпомогната от вайръл публикации в TikTok и Instagram, кампанията се превърна в национална тема на разговор и политически проблем.
Протестиращите обвиняват за повишаването на цените „олигопола“ на супермаркетите и големите производители, които дават приоритет на печалбите си пред клиентите, и липсата на конкуренция между компаниите. Но супермаркетите обвиняват далечни фактори, включително войната, геополитиката, цените на суровините, реколтата и извънредната климатична ситуация.
Това е един от няколкото протеста срещу цената на живота, които се разиграха в цяла Европа през последните седмици. Купувачите в България бойкотираха големи търговски вериги и супермаркети миналия месец в знак на протест срещу покачващите се цени на храните, което според съобщенията е довело до спад на оборота от почти 30%. През януари бойкотът в Хърватия се разпространи в Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия.
Шведската протестна инициатива „Bojkotta vecka 12“ (Седмица на бойкота 12, наречена така, защото се проведе през 12-ата седмица от календарната година) поиска от потребителите да спрат да пазаруват в големите хранителни магазини, включително Lidl, Hemköp, Ica, Coop и Willys, за да протестират срещу покачващите се цени.
„Няма какво да губим, но можем да спечелим всичко“, се казва в публикации в социалните медии. „Цените на храните хвърчат, докато хранителните гиганти и големите производители правят милиарди печалби за наша сметка.“
Демир не сгреши: от всички храни цените на шоколада се повиши най-много миналия месец, като се вдигна с 9,2% според сайта за проследяване Matpriskollen. Мазнините за готвене са поскъпнали със 7,2%, а сиренето с 6,4%. Млякото и сметаната поскъпват с 5,4%.
Не всички обаче са убедени в предимствата на седемдневната акция.
Въпреки че 34-годишната Сандра Густавсон забелязва покачването на цената на храната, тя е по-скоро за цялостно преразглеждане на навиците за пазаруване - като например използването на "reko-ring". Това е начин за закупуване на стоки местно производство без посредници.
„След Covid имам чувството, че цените на храните просто са се повишили, нагоре, нагоре“, каза Густавсон, която работи като ръководител на операциите и живее в Гьотеборг. „Една седмица бойкот е добре, защото започва разговор“, добави тя. „Но иначе не мисля, че има ефект.“
Филипа Линд, водеща фигура в бойкота, каза, че разговорите за действието - за и против - са навсякъде. Линд, студентка от Малмьо, каза, че го прави както като човек, който е засегнат от „неразумно високите цени“, така и като „акт на солидарност за другите“.
Призовавайки правителството да действа, тя каза: „Политиците трябва да се намесят и да разбият този олигопол, който причинява високи цени поради липсата на конкуренция между компаниите за хранителни стоки.“
Сега те планират да продължат протеста си с триседмичен бойкот на Ica, който е водещият търговец на хранителни стоки в Швеция с около една трета от пазарния дял, и производителя на млечни продукти Arla. След това, казват те, ще добавят още компании към списъка за бойкот.
„Надявам се, че ще доведе до политически действия, които ще намалят за неопределено време цените на основните стоки“, каза Линд.
Обвинявайки дясноцентристкото коалиционно правителство, водено от Умерената партия, в бездействие, икономическият говорител на социалдемократите Микаел Дамберг каза в парламента във вторник: „Днес в Швеция обикновените семейства изпразват спестовните си сметки и заемат пари, за да преминат през ежедневието.“
В отговор министърът на финансите Елизабет Свантесон каза, че инфлацията е спаднала от встъпването в длъжност на правителството през 2022 г., когато е била около 10%. През февруари 2025 г. инфлацията е 1,3% - спрямо 0,6% през януари.
Но, призна тя, цените на храните все още са високи. „Важно е да подкрепяме онези, на които им е най-трудно“, каза тя. „Важно е също сега да видим какво можем да направим за цените на храните.“
Министърът по въпросите на селските райони Питър Кулгрен каза, че покачването на цените е причинено до голяма степен от международни фактори като по-високите цени на стоките поради провал на реколтата, но каза, че конкуренцията в търговията трябва да се подобри.
"Цените на храните се увеличиха с течение на времето и те удариха най-тежко икономически най-слабите домакинства: семейства с деца, студенти и възрастни с ниски пенсии. Трябва да се обърне внимание на това", каза Кулгрен. Той добави, че справянето с проблема и осигуряването на стабилизиране на цените е „висок приоритет“ за правителството.
В петък правителството представи и нова хранителна стратегия, която включва мерки за увеличаване на производството на храни в Швеция. Кулгрен каза, че иска да види по-добра конкуренция в хранително-вкусовата промишленост, включително откриването на нови магазини за хранителни стоки, за да насърчи конкуренцията в цялата страна.
Той също така предупреди, че бойкотите могат да имат „обратен ефект“ на предвидения и каза, че не може да ги подкрепи.
Джени Педерсен, говорител на Hemköp, не успя да коментира как броят на клиентите е бил засегнат от бойкота, но каза, че цените на храните в Швеция са засегнати по същия начин, както в други страни.
„Има много фактори, които влияят на цените на храните“, каза тя. „Всичко от война, геополитика, цени на суровините, разходи за обработка, изменение на климата, време и реколти.
"Има няколко категории, които стимулират инфлацията в момента - по-специално млечни продукти, кафе и какао/шоколад. Млечните продукти са една от най-големите категории хранителни магазини и следователно има голямо влияние върху инфлацията, както нейното покачване, така и спад."
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
