България е с най-нисък среден разход за час труд сред всички страни в Евросъюза. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат.

7 евро - толкова средно струва на фирмите един час труд. В това влизат заплащането на работника и осигуровките му от работодателя.

По този показател ни изпреварва и Румъния, с която заедно се присъединихме в Европейския съюз.

На другия полюс са страни като Дания и Люксембург, където е и най-скъпият час труд - съответно 47 и 43 евро.

Теменуга Илиева се надява разходите за труд у нас да растат, за да расте и заплатата й. Пресмята, че са й нужни поне 1500 лева месечно, за да живее, без да пести. Това, което изкарва, обаче, е значително по-малко.

„Правим икономии от това, от онова, за да стигнат за най-необходимите неща. Облекло, храна гледаме по-евтино да се вземе и така“, коментира Теменуга.

От Стопанската камара отчитат, че тежката бюрокрация, корупцията и забавеното правосъдие по търговски дела спират фирмите да инвестират. А ако не реинвестират в дейността си, не могат да се разширяват и да плащат по-високи заплати.

„Възможността за нелоялна конкуренция, възможността за сив сектор всичко това са отговорности на държавата, ако държавата даде възможност на фирмите да работят нормално, фирмите ще плащат по-високи заплати“, казва Щерьо Ножаров от БСК.

Според синдикатите повишаване на доходите може да има при необлагаем доход на минималната работна заплата.

„И тази минимална заплата да се приспада от данъчната основа на всеки един от доходите нагоре, до размера на максималния осигурителен доход – това ще осигури между 80 и 90 лева на всеки един работещ на месец“, казва Любослав Костов от КНСБ.

По този начин според синдикатите всеки служител ще получи още една заплата годишно, която може да похарчи за стоки и услуги. Така тези пари ще се върнат в българския бизнес и той ще може да ги реинвестира.