У нас се наблюдава ръст в цените на основните храни. За година увеличението при олиото е с над 50 на сто, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси.
Въпреки високите добиви тази година при брашното поскъпването за 12 месеца е с 13%. По-високи са и цените на яйцата и сиренето.
При зеленчуците - доматите поевтиняват, но ядем краставици по-скъпи с 55 на сто.
При чушките ръстът е 14 % и с над 30 пункта при морковите.
При хляба въпреки добрата реколта от пшеница цената няма да намалява и дори се очаква ново поскъпване до месец.
„За нашия район си мисля, че едни десетина стотинки нагоре ще бъде задължително и минимално. Този, който не го направи, ще му бъде много тежко и не знам как ще оцелее“, обясни Валери Кръстев, хлебопроизводител от Монтана.
Цената на тока и транспортните разходи са сред причините за ръста.
Производството на хляба от замесването до изпичането отнема три часа.
„Газта, всеки месец с по десет стотинки нагоре, говорим за природен газ, горивата, нафтата, преди три месеца беше два лева с ДДС, сега е 2,30, електроенергията е ненормална работа на свободния пазар“, казва Кръстев.
По-скъпото брашно и опаковките също влияят на крайната цена. Но най-големият дял заема фонд работна заплата, който за бранша чувствително е нараснал, отчитат и от Държавната комисия по стоковите борси.
„Аз не мога да си представя защо имат притеснения да кажат, те имат порастване в доходите път и половина за последните три години и защо не могат да кажат, че имат напрежение в пазара на труда“, коментира Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси.
Атанас работи като хлебар от две години.
Така хлябът в пекарната на Валери ще скочи с поне с 20 стотинки, след като се прибави и надценката в магазина. От Комисията по стоковите борси обаче очакват ситуацията да се успокои през септември. Причината - добрата реколта от пшеница - над шест милиона тона.
Въпреки добрите добиви дори в Добруджа прогнозират, че ще ядат по-скъп хляб.