На 5 юли православната църква почита свети Атанасий Атонски – един от най-значимите православни монаси и основател на Великата лавра в Света гора през X век.
Роден в Трапезунд, той посвещава живота си на монашеството и утвърждава общожитийния начин на живот в манастирите. Смята се за един от най-влиятелните духовни водачи в историята на православието.
В народната традиция денят се нарича летен Атанасовден и се свързва със свети Атанас, който според вярванията е покровител на планините, стадата и пастирите.
Празникът бележи преполовяването на лятото и началото на усилената жътва. Вярва се, че жътварят с „лека ръка“ трябва да започне да започне прибирането на реколтата на този ден. Първият сноп се връзва с червен конец, благославя се за берекет и се откупува с пари.
Според народните вярвания на този ден светецът облича кожуха и тръгва да вика зимата, с което символично се отбелязва, че след най-големите летни горещини денят постепенно започва да намалява.
В много райони на страната хората стават рано, за да посрещнат изгрева, вярвайки, че първите слънчеви лъчи носят здраве и сила. Организират се курбани за здраве, а в някои населени места се правят общоселски събори и се раздава осветена храна.
Празникът е особено почитан от овчари, пастири и земеделци, които отправят молитви за здравето на хората и животните, както и за добра реколта.
Зимният Атанасовден се отбелязва на 18 януари и е посветен на свети Атанасий Велики – един от най-видните защитници на християнската вяра през IV век и Александрийски патриарх.
В народния календар двата празника имат различна символика. Зимният Атанасовден е свързан с края на най-студения период. Според поверието тогава светецът съблича кожуха, яхва белия си кон и казва: „Иди си, зимо, идвай, лято“.
На Атанасовден имен ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Наско, Наса, Танас, Тинка, Таньо производните им.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google























