Бунт в общежитието за бежанци в Овча купел след смърт на сирийка

Бунт избухана в центърa за бежанци в столичния квартал „Овча Купел” заради смъртта на 58-годишна сирийка от дома.

Сградата на центъра вече се пръска по шевовете. Има стаи, в които са настанени по 12 души. Именно в такава стая е била и 58-годишната Айда, която пристига у нас преди 10 дни заедно със сина си и петимата си внуци.

„Тук не сме разделени на семеен принцип. Жените са отделени от мъжете. Към седем и половина сестра ми се обади и ми каза: „Ела да видиш, майка ни не е добре!”, разказа синът на починалата жена Захир Аю Ибрахим.

Следва обаждане на Бърза помощ. Жената е изнесена с одеяло пред кабинката на охраната, за да не се губи време. Линейка обаче така и не пристига. Минава повече от час, а навън вали. До тротоара има полицейска кола, но служителите също отказват помощ. „Трябваше да се обадя на брат ми в Германия, той има приятел в София, който да дойде с колата”, разказа още Ибрахим.

От официално съобщение на Агенцията за бежанците става ясно, че отказ е имало и от таксиметров шофьор, който е отказал да приеме курса до болницата след като е видял бежанците.

Към 20:50 охраната поръчва такси, което идва почти веднага, но на място отказва да приеме поръчката. Следват и повторни позвънявания на тел. 122 в 21:04 ч. и 21:10 ч., обясняват от институцията.

По разказа на сина, сирийката умира на тротоара. Приятелят идва, за да закара починалата жена в „Пирогов”. „Осем и половина при нас е час прик. при 126 линейки и два милиона няма как да стане веднага обслужването на всички болни. като имате предвид, че абсолютно всички са спешни”, обясни директорът на Спешната помощ д-р Георги Гелев.

Така българската действителност, с която всекидневно се сблъскваме се стоварва върху семейството на бежанците. В момента следва нов проблем - тъй като нямат документи, все още не е ясно как ще получат тялото на жената за погребение. През това време Захир обмисля да се завърне в Сирия, независимо от войната.

Извън семейната драма, бъдещето на Захир не изглежда по-светло, ако той успее да получи убежище в България, поне според думите на друг сириец, който е тук от 3 години и половина и също мисли за завръщане във войната. „Ако отидеш там, умираш. А тук се умира по 1000 пъти на ден”, казва бежанецът Джоан Исмаил Ахмед.

Така някои от бежанците съжаляват горещо, че са дошли в България, но тъй като нямат документи, ако те пресекат нелегално отново българската граница в опит да се върнат в Сирия през Турция, рискуват да попаднат в затвора.