Животът от 2020 г. преминава като на филмова лента и сякаш човекът не е участник в него, а страничен наблюдател на своите 366 дни. Високосната 2020 г. принуди списание „Тайм“ да я задраска и да я нарече най-лошата на всички времена.
Това определение не се отнася за една достолепна нюйоркчанка. През 1918 г. Анджелина Фридман e още бебе, но преживяла пандемията от Испанския грип на емигрантски кораб на път за Америка, а през 2020 г. два пъти се зарази с COVID-19, но успя да отпразнува 102-ия си рожден ден в Дом за стари хора в града, който никога не спи, както беше известен Ню Йорк преди 420 хиляди души да го напуснат заради чумата на XXI век.
Преди 102 години Испанският грип убива дядото на Доналд Тръмп, който, също като Анджелина, тръгнал да търси нов живот в Новата земя. По историческа ирония, неговият внук изпусна втория си мандат в Белия дом, в момент, когато повече от четвърт милион американци бяха покосени от първата пандемия на новото столетие.
Преди 101 години друг американски президент - голям приятел на България, едва не загуби живота си заради Испанския грип.
През 1919 г. Удроу Уилсън отстоява запазването на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските предели и осуетява плана за разделянето на страната на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.
„За малко не е умрял точно от Испански грип, защото американската делегация, пристигнала за Парижката мирна конференция и той 10 дни е бил много зле, те дори са обсъждали, ако нещо се случи с него, кой да оглави делегацията, да води преговорите, но благодарение на него България не е загубила още територии“, обясни проф. Лиляна Симеонова.
През същата 1919 г. Уилсън става лауреат на Нобелова награда за мир. Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом.
По време на Световните войни и Голямата депресия е имало и по-лоши години, но съвременният човек не е преживявал подобни предизвикателства.
„Има няколко много съществени разлики от досегашните известни пандемии и те са в две посоки - от една страна това са солидарните в световен мащаб мерки, които се вземат, горе-долу еднотипни, и от друга страна, и ние нямаме такова обилие от изследвания. Само върху психическите ефекти от пандемията има 7800 научни публикации, 7800, основани върху емпирични данни. Ето такова нещо ние нямаме, несравнимо е“, заяви проф. Георги Каприев.
Световната здравна организация вече предупреди, че COVID-19 опустошава психичното здраве, а мащабно изследване на Оксфордския университет установи, че 20 % от заразените в рамките на 90 дни получават и диагноза за психично заболяване.
„Това, с което може да се помогне и е изключително важно, е за това да се говори. Защото колкото сме по-информирани, хората, толкова по-адекватно можем да разпознаваме неща, които са действително тревожещи и други, които можем да приемам спокойно, като част от това развитие на нещо, през което така или иначе трябва да преминем и нямаме избор“, обясни д-р Велислава Донкина, клиничен психолог.
„Най-драстичният случай е Бобуническата чума, която само за 10 години тръгва с генуезките кораби от Крим, обикаля цялата южна периферия на Европа, стига до Англия, а английските кораби я пренасят в столицата на норвежкото кралство Берген. Аз открих документи в Берген как норвежкият крал много възмутено пише на английския крал - Твоите кораби ми донесоха чума“, разказа проф. д-р на историческите науки Лиляна Симеонова от Института по Балканистика към БАН.
Вероятно ще се изненадате да научите, че основаването на българската държава също е свързано с чумна епидемия, възникнала около византийската столица Константинопол.
„Нашите хора използват този момент на слабост и започват да преминават, византийците опитват да им окажат съпротива, да ги изтласкат, но това не става. Така че даже и ние сме един страничен ефект, който тогава е работел в наша полза, от една поредна чумна епидемия“, заяви проф. Лиляна Симеонова.
Извори доказват, че епидемиите са наричани войни или просто чуми. През XIX век идва холерата, но хората по инерция говорят за нея като за чума.
„Изглежда, че мюсюлманското население, което в голямата си част е и градско, т.е. живее при по-голяма гъстота, има по-голямо доверие на властите, то си остава по домовете. Българите реагират, доверявайки се на прастария инстинкт, наследен от дедите им - при най-слабия слух, че се задава опасна болест, българинът подкарва челедта и кравицата гое в планината и стоят там, докато времето застудее“, допълни проф. Лиляна Симеонова.
Въпросът днес е опитваме ли се отново да спечелим битката за живот в биологичен смисъл и да изгубим войната срещу смъртта в екзистенциален смисъл.
„Човешкият живот не е само биология, ние не сме парчета живо месо, човешкият живот е цялата човешка структура с емоциите, със сетивността, рационалността и свързваните пряко с тях социалности, социално общуване, обмен. Човекът е синергийно същество. Ние имаме своята персонална идентичност чрез синергията, чрез общуването с другите и това общуване не може да бъде заместено от съвременните технологични средства. Такива опити между другото са правени през Средновековието, през 14-ти век, с катастрофален резултат, такива ще бъдат и сегашните. Ние се държим като на война, а не сме“, коментира проф. Георги Каприев.
По време на чумната епидемия във Флоренция през 1348-ма се появява "Декамерон" - сборник с новели, който по същината си е провокация към италианците да продължат да четат.
„Когато се анализира чумата от 14-век, една от причините за масовото разпространение на болестта, е фактът, че между 9-ти и 14 век населението на Европа е нараснало четири пъти. Нищо не е измислило човечеството повече от преди - изолация и разрушен човешки контакт. От този разрушен човешки контакт следват в дългосрочен катастрофични ефекти“, допълни проф. Георги Каприев.
Преди 7 века идеята на Джовани Бокачо е да противопостави човешкия свят, съставен от десет дни, срещу Божественото творение от шест дни.
„Притеснявам се, че това, което става в 14-ти век, чумата разрушава университетската структура и тя не може да се съвземе. Идеята за университета не е размяна на информационни единици. За тази работа си има други средства, например в 15 век се появява печатната преса, разглеждана като ефект от чумната епидемия, впрочем. Тогава измират между 30 и 40 процента от населението.
И работната ръка във всяка сфера е ужасно засегната, просто я няма. Помислете във Флоренция от 20 лекари умират 18. В Лондон са умрели всички майстори шапкари до един, до един. Това води до търсене на работна ръка, до известно повишаване на благосъстоянието на работещите хора, това води до увеличаване на градовете и тласъка към радикална градска култура, въобще води към това, което наричаме ново време“, каза още проф. Георги Каприев.
В този час малцина знаят мащабите на промяната в обществото заради COVID-19. Възможно ли е да сме започнали да вървим назад към стигмата, позната още от времето на разпъването на Исус Христос на кръста?
„Враг стана другият, просто защото е друг, не защото ни заплашва с нещо, а просто, защото е друг. Това е страховито, това е разрушаване на антрологическа структура. Обаче вижте колко нарасна агресията, тръгнете по улицата, първо ще видите как хората бягат от вас, всеки бяга от всички.
Започва стигматизацията на различни социални групи по различни белези. Много тежка форма на стигматизация, остракирането на хората, които в момента боледуват и това винаги е било така“, обясни проф. Георги Каприев.
Ако съвременният човек, който се къпе в потоци от информация и живее в условията на пост-истина, самотен ли е той?
„Освен отчуждени един от друг, съвременните хора живеем много отчуждени и от себе си. Времето на COVID-19 и на тази световна пандемия още по-ясно ни показва трудността да бъдем със себе си. Може би затова толкова кризисно преживяваме.
Ако си представите изолацията по време на Испанския грип и как изглежда сега, ние действително сме много по-свободни, но все пак не толкова самотно и трудно. Мисля, че наистина е важно да разберем, че това не е някакъв провал, а е обичайно за сегашната ситуация“, заяви Велислава Донкина.
Очите на страха са големи във всяко историческо време. По време на Европейската война в България вече действат закони за лазаретите и карантината. На фронта още по-строго, отколкото в тила, се държи на хигиената и на дисциплината.
„Аз съм срещала случаи в изворите, когато лекарят застрелва войници, които отказват да преваряват водата или да спазват други задължителни санитарни норми. Военният лекар вади пистолета и стреля, на човека му дошло до гуша, там някакви прости хора му казват – докторче, гледай си работата“, разказа Лиляна Симеонова.
„Когато ние изследваме ефектите от Испанския грип, там има три фактора, а сега имаме само 2 от тях. Тогава имаме болестта, която чувам не вярват във вируса, или обратно вярват във вируса, извинявайте, но вирусът не е Господ, няма вяра и невяра, тук става дума за знание и такава болест има, та там имате болестта и финансовата криза, предизвикана от войната. Сега нямате войната, но другите два фактора ги имате“, допълни проф. Георги Каприев.
По последни данни от коронавирус са починали над милион и половина души в целия свят.
С ловки стъпки срещу човечеството настъпва и моралният крах. А какво се случва, когато спрем да мислим критично и действаме срещу убежденията си?
„Когато човекът е доведен до там, това е гръцката дума за индивид, когато бъде сведен до индивид, който трябва индивидуално да се спасява, тогава този човек е много лесен за манипулация. Тоталитарните идеологии паразитират върху това, защото след пандемията, 20-та година, вие ще видите там просто няма нормално.
Тогава идва един истински родолюбец, крайно безкористен човек, пламенен оратор, който е готов да умре за своята нация и това без никакво съмнение, който се казва Шикългрубер, но става известен като Хитлер, и съвсем законно и демократично е избран като спасител на нацията. И това не става само в Германия. Тъй че не е лошо да мислим за тези неща“, обясни проф. Георги Каприев.
Нима коронавирусът може да се превърне от заплаха в шанс за човечеството, населяващо голямото глобално село.
„Ами, използвайте повече неконтактните форми на комуникация, малко повече хигиена, няма да се прегръщате по дискотеките и ще си седите вкъщи, и ще си викате пред монитора наздраве и малко по-спокойно“, съветва Лиляна Симеонова.
Въпросът, който Бокачо задава през 14-ти век, е от какво зависи добрият живот на един град. Отговорът - доброто съвместно живеене се основава на нравствени ценности. Нравствените образци в "Декамерон" се отнасят както за вече съществуващи, така и за формиращи се социални роли, например на търговците и банкерите, които по онова време вече се превръщат в обществена сила във Флоренция. Но не винаги динамичната социална среда и установеният образец съвпадат с опита.
„Моята лична надежда е в един кръг хора, който не е чак толкова малък, и той не е само български кръг, които мразят думата нова нормалност. Та надеждата ми е колкото се може повече хора в този свят да се съхранят в нормалност, да се съпротивляват срещу отнемането на нормалността, а това не е горене на маски, или отричането на пандемията, не е в това нормалността. Нормалността е в мисленето, в поведението, в актовете на нашата воля, с маски или без маски, те трябва да останат човешки“, допълни проф. Каприев.
Тези дни Андрю Лойд Уебър, който в края на 70-те композира "Евита" като разказ за гордостта от свободния човешки избор, оповести в профила си във „Фейсбук“, че неговият любим "Фантом от операта" се връща на сцената през юни 2021 г.
Междувременно една редица световни лидери, предимно от англоезичния свят, заявиха, че ще се ваксинират пред камерите, за да дадат пример и кураж на сънародниците си и да променят света, в който живеем на дистанция от метър и половина разстояние, или да го придърпат към себе си на една ръка разстояние - изберете сами.
