Над 1300 години не сме намерили отговор на въпроса за какво си даваме наследството. А под половината от обработваемата ни земя лежат съкровища. Вече 21 века световните колекционери доказват интереса си към културното ни наследство, а ние разрушаваме църкви и посягаме на вярата.
Успение Богородично, 15 август 2024 година. Антимафиотите започват една от най-големите си акции. В частен дом в Дряново са намерени около 500 икони, обкови на икони, монети, големи църковни кръстове, два епископски жезъла и ръкопис на старославянски. Открита е и кутия с 11 кутийки свети мощи.
„Светите мощи се отварят от лица, които са свещенослужители – свещеници, митрополити, монаси. Хора, които имат специално отношение към това. Има специален начин на докосване. Лица като нас – миряни, не бива дори да се докосват до тях. Аз като църковен човек се прекръстих, казах си кратката молитвичка и така отворих кутията. Наистина ръцете ми се разтрепериха“, разказва Наталия Неделчева.
Наталия Неделчева е реставратор в националния църковен историко-археологически музей и е правила едни от най-дългите и трудни експертизи. Заема се и с тази и казва, че никога не е виждала толкова много движима културна ценност на едно място. Иззета от един дом.
„Идеята е тези светини да помагат на хората и не знам дали осъзнават, че на тези светини мястото им не е извън църквата. Не знам дали осъзнават, че един храм не може да бъде осветен без частица от свети мощи. Това са мощи на светци. Те са били най-близко до Бога“, разказва тя.
Акцията е на ГДБОП. Началникът на сектор „Трафик на културни ценности“ казва, че цената на някои от намерените вещи достига до шестцифрени суми.
„Всичко това е било събирано не наведнъж, назад във времето. И е било подготвено за продажба и евентуален трафик. Ние успяхме да предотвратим изнасянето на българското от наши земи“, казва Тигран Варданян.
Експертите и полицаите са категорични, че за някои от нещата се знае, че са изнесени от Рилския манастир още в началото на 70-те години на миналия век. Тогава манастирът е обявен за музей.
„Две от нещата, на които правихме експертиза са два жезъла. Те са на сливенски митрополит Гервасий, изработката е много фина“, казва реставраторът Наталия Неделчева.
Четиримесечното разследване показва, че 50-годишният Велизар Костадинов е събирал тези светини години наред. Сега той е под домашен арест.
„Естествено, когато си колекционер любител, както много други, не можеш да имаш документи и сертификати за всяко едно нещо, което притежаваш. Но интересното там е, че в последните години на няколко пъти е влизала полиция в дома му, защото знаят, че той колекционира, търсейки съвсем друго. Всеки е знаел, че тези неща са в дома му. Той не го е и криел, докато идва тази акция лятото тази година“, разказва адвокат Христо Ботев.
След акцията задържаният мъж отказва да застане пред нашата камера. Но защитата му разказва, че това не е основният бизнес на неговия клиент
„Има и страшно много сертификати за тези ценности – тоест – те са регистрирани, не е извършвал престъпление държейки ги“, обяснява Ботев.
Още в края на 1925 г. у нас е създаден първият основен канал за трафик на антики, а първият осъден в Европа е българин. 60 години по-късно „Държавна сигурност“ наблюдава всички канали за трафик на културни ценности.
Тогава нелегалната търговия се разделя на две - каналите стигат до Мюнхен и Виена. Но в последните години вятърът на контрабандата често сменя и посоката си.
„Наблюдаваме по-усилен интерес от турски културни ценности, които са намерени в Турция. Знаете, те не се различават особено много от българските, ако говорим за римската епоха. В този период всичко тук е било римска епоха, а и купувачът не го интересува къде е намерено, а в какво състояние е“, казва Тигран Варданян, началник на сектор „Трафик на културни ценности“, ГДБОП.
След 2001 г. голяма част от пренасяната през граничен пункт „Малко Търново“ контрабанда, например, е била с помощта на турски граждани с двойно гражданство. Това е и периодът, в който няма историческа част в страната ни, която да не е разкопавана и находка, която да не е чупена и повредена.
„Много сме говорили с наши турски партньори и те наблюдават тези канали и са на същото мнение, че има по-засилен трафик. Може би по-скоро причината не е в Турция, а в България. Тук все по-малко се намират културни ценности“, добавя Варданян.
Крайната цел за търговците винаги са били европейски държави с по-либерални закони, които не изискват строго доказване на произхода на всяка една антика и там са на разположение много влиятелни и известни аукционни къщи. Те се намират в Германия, Великобритания, Австрия, Швейцария, САЩ. Но точната подредба на картите в пъзела на каналите остава тайна и до днес.
„Влизането във въздушния Шенген промени каналите на места за трафик на културни ценности. Граничният контрол по летищата е вече по-намален и те се опитват вече не през суша, а със самолети през въздух да трафикират културни ценности, което отново е предизвикателство за нас“, посочва Тигран Варданян, ГДБОП.
След 10 ноември 1990 г. „Държавна сигурност“ вече е закрита, а монетите започват да се пренасят все по-лесно. И днес доказва го една съвместна акция с Гърция и Северна Македония в средата на тази година.
„Монетите са били намерени тук от наши иманяри, в наши земи. След това са били подготвяни или трафикирани в други държави. Част от тях са продавани онлайн на гръцки сайтове, до които българските граждани нямат достъп. Част от тях са изнасяни за Западна Европа, но по-голямата част бяха все още са тук в България, които успяхме да изземем по време на операцията“, разказва Тигран Варданян.
Тези кадри са заснети по време на една от акциите на оперативните работници на държавна сигурност. Излъчени са за първи път в bTV Документите през 2010 г. Всички вещи са намерени по време на обиски в къщата на Митко Станков, известен с прякора Бузата.
Тогава полицията открива над хиляда византийски монети и 5 килограма злато. Съдебното дело срещу Бузата се проваля, а най-скъпата му колекция влиза в националния исторически музей. Митко Станков завежда дело срещу държавата, а след години тя дори го кани за консултант при изработката на новия закон за културното наследство - за пореден път неуспешен.
„Може би в някакъв момент да се даде някаква амнистия на всички колекционери, да могат свободно да си регистрират съхраняваните вещи, макар че тогава винаги ще възникне въпросът откъде ги притежават. Но по-добре това, отколкото да се продават на черен пазар и както се казва на държавата дори да ѝ потрябват за една изложба да не знае кое къде се намира. И дори да не знае, че притежава нещо на територията на страната“, казва адвокат Христо Ботев.
Вече няколко месеца Йоан Донев от Централната лаборатория по консервация и реставрация изследва около 2700 бронзови римски монети, които Съединените щати ни връщат след успешната акция на антимафиотите
„Постепенно, една по една, монетите които минават през нас ние откриваме релефът, който е върху тях, образа, буквите, надпис, който излиза. Оттам нататък вече се включват колегите нумизмати и те вече разчитат коя монета е от кой период“, разказва той.
И за историята, и за разследването на антимафиотите най-важно е вниманието, с което се отстранява излишното от всяка една монета, за да не се нарани оригиналната им повърхност.
След акцията в Дряново и тази с върнатите монети, спецполицаите работят по още една. Тя потвърждава версията им за активен международен канал, който минава през Северна Македония и Гърция и не започва от България. Както казват гърците - всичко тече и нищо не остава същото. Доказва го този шлем.
Той е намерен у нас през 1996 г. в много окаяно състояние. След това той е изнесен в Германия. Вече е доказано, че там е бил реставриран, но, не за да ни бъде върнат. Находката се насочва към Съединените щати и остава в частен дом в Ню Йорк.
„И е закупен от американски милиардер, Майкъл Стайнхард се казва, любител на антики и културни ценности до 2016 г., когато нюйоркската прокуратура започва случай срещу него, който завършва с изземването на 230 предмета“, разказва началникът на сектор „Трафик на културни ценности“, ГДБОП Тигран Варданян.
Тогава американските спецчасти се свързват с антимафиотите ни за съдействие по разследването, за да се докаже и предисторията на намерения шлем.
„Стойността, която е определил американският милиардер, за която той го е купил е 200 000 щатски долара. Заедно с две монети бяха върнати. И сега в момента са в националния български музей“, добавя Варданян.
В повечето европейски страни много отдавна е създаден единен регистър на културни ценности, без да се изменят законите. Така колекционерите получават сертификат за всяка закупена вещ. В България в последните 30 години законът за паметниците на културата е променян 12 пъти, а единен регистър така и не е направен.
Тази година антимафиотите взеха екипна награда за полицаи на годината. Съдебните дела за най-големите им акции за спасени културни ценности още не са започнали. А според доста юристи, законодателството ни поставя изхода им под въпрос така, както е било и през миналия век.
Днес Митко Станков - Бузата, живее в чужбина и е консултант в една от големите аукционни къщи в Западна Европа. А Велизар Костадинов чака своето дело.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
