По време на пролетна и есенна миграция всяка година над България прелитат почти 80% от европейските бели щъркели, предполага се, че това са над 450 хиляди птици. През март е най-интензивният период през Виа Понтика – втората по натовареност птича магистрала в света.

По нея зимуващите в Африка пернати се връщат в гнездата си в Централна и Източна Европа.

Лошото време в средата на март прекъсна пътя на стотици щъркели в Североизточна България. Част от птиците щяха да загинат, ако не бяха спасени от местните хора.

Снимка: btvnovinite.bg

Повече от 20 години Сафет Халид отговаря за зимното почистване в част от община Главиница, когато навали сняг още в 5 ч. сутринта се качва на машината. Казва, че се чувства отговорен за живота на всички хора от селата наоколо. Тази пролет отговаряше и за 5 щъркела, които намерил в безпомощно състояние край пътя. Приютява ги в стая в стопанството си.

Десетки хора от Силистренско и Шуменско помагат на обледенени щъркели. Новината за добрината на Сафет и другите спасители обикаля света.

„Четох статиите, писани за него, всичко съм прочела по фейса, много добри думи казват хората, пишат. Благодаря на всички за доброто към него. Той все е така. На никого не може да отказва и баща му тъй беше. На никого не можеше да откаже, като го помолят за нещо пръв тичаше да помага на всички. Добротата му е в душата”, казва съпругата на Сафет.

Спасителят смята, че повечето хора биха помогнали в такава ситуация. Има опаче и такива, които стрелят по птиците.

С последствията от това се борят в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" в Стара Загора.

„Като цяло най-фрапантни случаи са, когато птиците бъдат простреляни или птиците бъдат отровени. Не малка част от пациентите, които пристигат при нас са пристигали със сачми по тялото. Имали сме птица, която пристигна с 42 сачми втре в тялото”, разказа д-р Руско Петров – оперативен управител на Спасителен център за диви животни.

При тях са пристигали простреляни щъркели, както и лебеди, допълни той.

д-р Руско Петров

Екипът на спасителния център обиколи всички села, в които имаше приютени щъркели, за да ги прегледа и да достави храна. 6 птици със счупвания бяха приети за лечение.

"Нали все говорим как никой нищо не върши в тази държава и как всеки само плюе, това показа, че има много хора, ама истински хора, които въпреки че нямат достатъчно познания или финансов ресурс, да кажем, се притекоха на помощ на щъркелите. Добрата новина е, че има наистина много хора, които в тази ситуация ни показаха, че всеки трябва да е зелен и всеки трябва да прави каквото може в дадената ситуация. Без тези хора, всички тези птици нямаше да бъде спасени”, заяви Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни.

Христина Клисурова

За съжаление, в желанието си да помогне човек може и да навреди на дивите животни.

Щъркелът Зелка, който е бил спасен преди години от жена, никога няма да може да излети от Стара Загора, защото заради неправилното превързване, крилата му са увредени.

Белият щъркел е защитен вид, за радост популацията му в страната в момента е стабилна.

Последното преброяване, организирано от Българското дружество за защита на птиците, показа, че общият брой на заетите щъркелови гнезда са близо 6000, а двойките бели щъркели са се увеличили с малко над 1000 спрямо 2005 година.

„За щъркелите е много важно да има много добри места за хранене и добри хранителни ресурси, така че там, където няма щъркели, за това обикновено има обективни причини. Най-сериозният определящ фактор са подходящите места и наличието на подходяща храна, след това са местата на гнездене на щъркела. Той е птица, която гнезди в и около населени места, така че обикновено това не е такъв проблем.

Щъркелът практически се храни с всякакви дребни животни, със земноводни, с гризачи, с влечуги, с насекоми най-различни, така че при липса на подходящи места за хранене, а такива все по-малко има особено в такива места като Добруджа, където всичко е огромни полета с монокултури, където няма почти никакви естествени водоизточници, където се пръска интензивно за селското стопанство, просто няма как да има щъркели дори и да сложите платформа за тях”, обясни орнитологът Димитър Градинаров.

Димитър Градинаров

– Една от птиците се оказа, че е с германска маркировка и партньорът вече я чака. Какъв е шансът той да се върне при него, да стигне до мястото на гнездото?

– Ами сравнително голям. Щъркелите са склонни да създават доста трайни взаимоотношения, така да се каже, подобно на хората, но в същото време има и митове, че те едва ли не имат перфектните взаимоотношения. При тях също има неразбории, така да се каже, и при липса на партньор, птиците не си губят дълго време и си намират друг партньор. Така, че, ако се случи нещо с партньора, има смяна, допълни орнитологът.

Близо 80 птици бяха опръстенени и освободени от населени места около Дулово. В акцията на екипа на регионалната екоинспекция в Русе помагаха местните хора, участвали в спасяването на птиците. 

„Самите птици са в доста добро състояние. Фактът, че са успели да стигнат до тук предполага, че когато бъдат освободени, ще разберат къде се намират и ще продължат пътя си, защото те го правят в много по-голям мащаб по принцип. Маршрутът на целия прелет е доста по-голям отколкото тази част, която е останала”, каза Момчил Петров – РИОСВ – Русе.

Момчил Петров

По думите му не е добре да бъдат задържани, защото първо губят навиците си сами да намират храната си и второ, когато нямат възможност да летят ежедневно, мускулите им отслабват, което става сравнително бързо, така че добре е, че този период на задържане не е продължил прекалено дълго.

За спасителите на щъркели въпросът "Защо?" са решили да им помогнат е нелогичен. За тези хора така трябва. За тях всичко живо е важно. 

Снимка: btvnovinite.bg