bTV Репортерите: Проектът Европа

На 25 март 1957 г. в Рим, на хълма Капитолий, шест държави поставят началото на мирния проект ”Обединена Европа”.

Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват два важни договора. Единият поставя основата на общия пазар. Започва свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали.  Другият – гарантира мира чрез контрол на атомната енергия.

Проектът „Европа” успя да приобщи 28 държави – сред тях и България.

„Ние сме в Европа и Европа е в нас. Тя нас променя и ние я променяме. За мен това е Европа – една голяма родина”, каза проф. Ингрид Шикова.

60 години след Римските договори поредица от кризи поставят бъдещето на „Европа” под въпрос. Една страна си тръгва от Съюза, други 7 чакат да бъдат приети в него.

Европа се готви за нов старт, където България също има думата.

На мотопистата в севлиевското село Горна Росица няма ограничение на скоростта. Който владее най-добре трудното трасе, успява до финал.

На метри от модерната мотописта е пътят, който води към селото. По него се шофира с по-ниска скорост. 

По обяд селото изглежда пусто, но не защото няма хора. Повечето са на работа или в чужбина.

„От 10 години хората се връщат, много деца има, много млади хора. Близо е до Габрово, близо е до Севлиево, но липсват много неща в селото – детска градина, училище”, разказа Веселина Кафазова.

Младите също няма какво да правят в селото, когато завършат училище, правят планове да се преместят.

Така от живота в селото темата на разговора пред местния магазин става „Европа”. Едни са доволни от Европа.

„Определено е плюс, че сме в ЕС и че може да се ходи. Млади хора ходят и работят. Някои си дойдоха, други останаха. Това е въпрос на личен избор. Младите хора вече могат и да учат в чужбина”, коментира Веселина Кафазова.

Други са по-критични.

„Тези, които ходят по чужбина, работят по оранжерии. Те какво да направят – най-много да си ремонтира къщата и да си купи кола. Това е”, смята Станислав Гочев.

„Хора, които отиват да работят например в Испания, след това се връщат в своето малко градче или селце и подреждат дори двора си по различен начин. Промяна в мисленето има”, обясни проф. Ингрид Шикова.

Когато темата е „Европа”, в Горна Росица споменават местна фирма – единствената в страната, която произвежда хумус.

Всичко започва преди 8 години. Минка живее в Израел и е впечатлена от традиционната храна хумус. Когато решава да се върне в България, идва с една мечта – да предлага хумус и за българската трапеза.

„Купих едно място, което беше само тръни, а селото – много хора не са го и чували. От тези тръни стана едно европейско предприятие, което храни колко държави, а и цяла Румъния” разказва Минка Андреева.

Фирмата започва като малък цех, но бързо се разраства.

„Ако не беше този Съюз, няма защо да си кривим душата – това предприятие нямаше да го има. Усвоила съм почти 1 милион европейски средства. Влезли са ми в банковата сметка авансово 500 и после още 500 хиляди. Трябва да повярват хората, че нещата се случват. Случват се на един обикновен човек като мен. Аз с нищо не съм по-различна от всички, които са обезверени”, казва Минка.

Тя е горда, че сама подготвя проекта си и разказва, че не е плащала на служители. Смята, че хората трябва да повярват:

„Няма да ти отворят една врата, като ти затворят вратата, ще влезеш през прозореца, като ти затворят прозореца, ще влезеш през комина, но ти твоята мечта ще трябва да я осъществиш и да е докараш до крайния резултат”.

За 8 години Минка успява да наложи продукта си не само в страната, но и в 6 други европейски държави. Покрива цяла Румъния, но прави доставки и в Литва, Полша, Словакия, Унгария, Германия.

Казва, че лесният износ пак е благодарение на европейските правила.

„Това свободно преминаване на стоки  е идеално. Аз не усещам, че работя. Преди как до отидеш на Букурещ да си продадеш стоката? Ще отидеш, ама трудно! Сега два пъти в седмицата имаме транспорт, два пъти в седмицата – това не е малко”, обяснява жената.

Във фирмата работят около 10 души.

Боряна е технологът, който държи всичко под контрол. Всеки ден пътува от Габрово.  Доволна е от работата и вижда добра реализация за себе си.

„Няма родител, който е изпратил детето си на Терминал 2 и е щастлив. Аз върнах дъщеря си от Англия. Синът ми и той е тук. Отначало малко се колебаеше дъщеря ми, а аз – директно в селото, няма София, няма Габрово. Това е тук в селото. Получава се така, че те се увличат в работа”, разказва Минка.

Според последните проучвания българите най-много ценят това, че могат да пътуват свободно.

Терминал 2 е познато място за Дена.

През последните години момичето често заминава и пристига на летището. Тя следва в Испания и във Франция. Живяла е в 6 държави, говори 4 езика.

„Аз се чувствам уютно навсякъде в Европа… Никога не съм изпитвала дискриминация, че съм от България”, категорична е тя.

Едно пътуване през 2010 г. я запознава с Европа. По проект заедно с 45 младежи от всички държави Дена обикаля с влак Стария континент  – от Испания, през повечето европейски столици до Истанбул.

„Пътуването с този влак ме впечатли, че с много леко се минава през всички държави. Невероятното в това пътешествие беше различният характер на Европа, който присъства във всяка една от тези държави”.

Младежите снимат филм за семейства мигранти. Озаглавяват го „Любов транзит”.

„Колкото и да са различни контекстите в Испания, Франция и т.н. човешките история са доста сходни. Европа, която аз познавам, е тази Европа на толерантност. Хората, с които аз съм общувала или съм срещнала по време на обучението в Испания или по време на работни срещи – това са хора, които са тази визия за толерантност и разнообразие”, разказва Дена.

По време на пътуването младите хора намират общ език и обща кауза – да научат повече един за друг.

„Най-вероятно мога да кажа „Здравей” и „Благодаря” на повечето европейски езици. За мен е по-важно, че разбирам „Здравей” и „Благодаря” на всички европейски езици”.

В Европа Дена има много приятели, но тя избира да се върне в България. 

„Имало е момент в моя живот, в които съм се питала дали не искам да се установя в Европа. След завършване на магистратурата ми в Испания например. Това беше 2012 г.. Тогава в България ситуацията с мигрантския поток изглеждаше динамична и интересна. Взех решението, че искам да се върна и да приложа това, което съм научила”, спомня си Дена.

В България тя работи и с млади хора. Обучава ги как да отстояват позиции и да убеждават с аргументи.

„Европа наистина се променя през последните 3 години и това, което за всички граждани е важно, че вече е дошъл моментът,в който трябва да се заемат позиции. Все по-пагубно би било, ако хората са безпристрастни към това, което се случва”.

„Това, което най-много спечелихме от нашето членство, е стол и микрофон. Ние можем да си кажем  мнението, да защитаваме нашата позиция, да имаме аргументи. Така че Брюксел не може да се каже, че нарежда. Това е грешно възприемане на ЕС”, обясни проф. Ингрид Шикова.

Иновациите

През 1990 г. четирима приятели инженери – докторанти, основават една от първите частни фирми в Габрово. При масовата приватизация успяват да купят акциите на голям завод в града. Внедряват иновация – машини за изработване на гъвкави опаковки.

Първата машина изнасят в Африка. Сега всяка пета в света е произведена от тях.

„България я имат извън Европа като европейци, което е изключително важно. Ние получихме от Европа и част от имиджа й”, категоричен е Мирослав Хинков.

Фирмата печели два европейски проекта, с които обновява част от оборудването си. Отново по европейски проект намалят и разходите за енергия в производството.

Добромир Петров е сред новите служители във фирмата. Започва работа преди 5 месеца и работи на една от модерните машини, закупени също по европроект. Тя на практика заменя две стари машини  и харчи по-малко енергия.

„На мен ми отне известно време да свикна с машината, но се справям. Много е важно и колективът, в който попаднеш дали те приемат и дали ти помагат. Учил съм машиностроене в техникума. Избрах тази фирма, защото е близо до дома ми. Имат специфично производство, което е интересно да работиш. Детайлите са единични бройки, няма голяма серийност и е разнообразно. Времето ми минава бързо, доволен съм”, каза Добромир.

Той е един от младите габровци, които и след образованието си остават в града. Има си свои аргументи за избора. На въпроса какво може да задържи младите хора у нас, той отговаря, че това са по-добрите условия на труд, по-доброто заплащане.

„За млад човек, който има знания да се реализира в Българя не е трудно, но масово отиват навън. Повечето – за неквалифицирана работа. С техния опит и знания в България също трудно биха живели добре”.

Добри е убеден, че не е нужно да живееш в друга държава, за да усетиш Европа.

Във фирмата също отчитат повече предимства от еврочленството.

„Когато търгуваме с фирми от ЕС, вече няма понятия внос и износ – това доста улеснява фирмата ни от страна на документооброта. Отделно не се внася ДДС на границата, а се самоначислява, което пак е от полза за фирмата. Откакто България е в ЕС, доста компании на страни от Европа посетиха България и разбраха, че тук също има фирми на световно ниво и инвестираха в България. Закупиха част или цял капитал от фирми”, каза Николинка Хинкова.

Преди години трима от първоначалните акционери продават дяловете си и сега дружеството е с швейцарско участие, но контролният пакет акции е в българските собственици.

Заради иновациите, които прави в машиностроенето, инженер Хинков е обявен от Патентното ведомство за изобретател на 2013 г..

„От една страна сме удовлетворени, защото наистина и по оценка на нашите доставчици, ние сме едни от малкото, които имат краен продукт, скъп и с добра стойност. От друга страна е и жалко, честно казано. Чувстваме се малко неприятно. Например, отиваме на изложение в Германия и то българска фирма почти няма, изобщо фирми от Източна Европа почти няма”, обяснява Мирослав Хинков.

„ЕС няма да е стабилен, докато страните не сближат стандарта на живот и икономическото си развитие. Ние трябва да обърнем повече внимание къде се позиционираме. Да обърнем повече внимание да разрешим нашите проблеми,  които ни пречат да сме в първите скорости”, заяви проф. Шикова.

„Какво означава бърза или бавна скорост?! Понякога и бавната може да спаси живота. Не разбирам, защо се набляга толкова на това. Ние сами си задаваме скоростта. Нашите клиенти, пазарът – те задават скоростта. Когато клиенти търсят нашата продукция, ние трябва да засилим скоростта. Когато нямаме клиенти, тогава търсим, за да можем да си запазим работните места, които сме създали”, коментира Николинка.

„Те не са две, ами са 22. Колкото са държавите, толкова са и скоростите. Според мен. Как можах да работят с този партньор румънец 8 години. Взаимно си помагаме. Аз не смятам, че той е повече от мен, нито, че той е по-ниско от мен.Това е факт. Аз работя с партньори от Литва. Разбираме се изключително добре. Работят с партньори от Германия – и с тях се разбирам добре. Това е подход”, категорична е Минка.

Когато говорят за Европа, хората от Горна Росица посочват детската люлка пред кметството. Спечелена е по европроект, но е само една за цялото село.

През ваканциите пред нея децата чакат ред, за да се полюлеят на люлката от Европа.