Операта, хармонично свързваща сценично действие, музика и слово, е определяна като алхимично изкуство. Силата ѝ е във въздействието върху всички човешки сетива. В периода на своя разцвет тя е въплъщение на идеалите на романтическата естетика. Но изчерпването на романтизма и прехода към модернистични търсения снижават интереса към оперното изкуство.
Съставът на Софийска опера и балет опровергава твърденията на мнозина, че оперното изкуство умира. През изминалия месец първата ни опера триумфира със своя гастрол в Болшой театър в Москва. Гастролът бе открит с премиерата на българската опера "Янините девет братя" от Любомир Пипков, последвана от балета "Корсар" от Адолф Адам и триумфира с тетралогията на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунга".
„Намерението за гастрол на Софийската опера в Болшой театър започна още през 2012 г., но мина доста време, за да възобновим преговорите. Това даде един нов авторитет и идването ни в Болшой театър беше да се закове по един друг начин на визия и мислене престижа на българското оперно дело. Такова нещо не се е случвало наистина никога”, споделя акад. Пламен Карталов, режисьор и директор на Софийска опера и балет.
За първи път на най-старата сцена на Болшой театър е представена тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на Нибелунга”. Четирите ѝ части – „Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на Боговете”, са изиграни изцяло от български артисти. Цялостната подготовка е дело на акад. Пламен Карталов и трае повече от 4 години. Критици и поклонници на Вагнер от цял свят определят труда на българските артисти като безпрецедентен успех.
„Да поставиш Вагнер на този театър – това е невероятно. За мен е невероятно, че се случва, но ето че успя. Това е чудесна продукция и певците работиха фантастично.” , коментира диригентът Ерих Вехтер.
Богове и богини, джуджета, великани, нибелунги, русалки и валкюри. Солистите на българската опера са изправени пред най-трудната задача – да се въплътят в митичните образи и да ги изразят на майчиния език на Вагнер – немския.
„Доста репетирахме с маестро Карталов. С него много умело се репетира, той изисква много от нас”, споделя Румяна Петрова, в ролята на Фрика.
„Текстовете на немски са един огромен кошмар. Понякога се получават черни петна и изчезват текстове, много е неприятно. Повече от два часа на немски е много трудно да се концентрира човек да учи. Главата ми се надува, спирам, почивам и пак започвам. Просто като наркотик действа и музиката, и текстът. Стига се понякога дотам, че не можеш да си стоиш на краката. Особено по време на репепетиците, когато са много дълги и ако ти се случи да стоиш около 4 часа на сцената – да търчиш, да пееш, да играеш и се стига до там, че енергията си отива нанякъде и едва си стоиш на краката”, разказва Николай Петров, в ролята на Вотан.
„Много коства. Много безсънни нощи, много неуспехи по време на репетиции, пък и на спектакли, които се изстрадват. Вкъщи самичък си отиваш и вкъщи си ги изстрадваш, но това е част от нашата работа, нашия талант”, споделя Цветана Бандаловска, в ролята на Зиглинде.
Над 300 души работят в екипа по подготовката на четирите опери. Повечето от тях не са под светлините на прожекторите, но всеки има своята важна роля. Без тях продукцията в пълния ѝ блясък не би била възможна.
Кюстюмите и цялостната сценография са дело на художника Николай Панайотов, а Янка Дойчинова е част от екипа, който се грижи за грима и прическите на актьорите. Тя е част от екипа на Софийска опера и балет повече от 30 години.
„Кройките и дизайнът изцяло излизат от моето въображение, от моя живопис. Първо правя скиците, след това купуваме материите и след това дори аз самият с много голямо удоволствие кроях заедно с шивачите. Много от костюмите са абсолютно съобразени с тялото на съответния изпълнител. Много е важно певецът да се чувства красив, мощен, най-вече със самочувствие”, споделя художникът Николай Панайотов.
Янка Дойчинова разказа за специфичните гримове, които отговарят на общата картина на спектакъла. „Нашата цел е да адаптираме лицето от разстояние и освен това да му помогнем в изграждането на образа. Най-хубавото е, че гледайки го, вие ще разберете дали ние сме успели да си свършим работата”, допълва тя.
Болшой театър е един от най-величествените храмове на оперното и балетно изкуство в света. Впечатлява със своята изтънченост и аристократизъм и въпреки че е опожаряван многократно, и днес сцената му в цялото ѝ театрално великолепие продължава да изпраща послание за любов, красота и свобода на духа.
„Много съм доволна, че точно тази роля изпълнявам вече седем години, и съм още по-щастлива и въодушевена, че имам възможността да я изпея точно на тази сцена на Болшой театър. Дори като влязох, в първия момент си помислих: „О, миг поспри, ти тъй си хубав”, защото обстановката е великолепна. Наистина не искам да си представя друг живот за себе си, защото тази професия ме осмисля изцяло”, споделя Силвана Пръвчева, в ролята на Фрика.
„За първи път ще пея официално на спектакъл в Болшой театър, което ме прави много щастлив. Още една мечта се осъществи за мен”, казва и Мартин Цонев, в ролята на Вотан.
„За мен е голяма чест, тук са пели големи певци и ние се докосваме до тази сцена, до тази атмосфера. Сцената е с разкошна акустика. Гласовете ни се изливат, не е необходимо да се натиска. Не се чувствам неудобно на тази сцена, чувствам се идеално и се радвам, че съм тук”, споделя Румяна Петрова, в ролята на Фрика.
„Като наближа сцената, започвам лекичко да усещам пърхане на пеперуди, много приятно. Това означава, че съм още жив”, добавя Николай Петров, в ролята на Вотан.
„Понякога има зали, в които чувстваш, че има една черна дупка и нищо не идва от там. Тук е различно. Усещам, че хората в залата са компетентни, хора, които са се подготвили и ти се радват на произведението”, разказва Цветана Бандаловска, в ролята на Зиглинде.
„Тук виждаме всъщност в Русия какво е държавата да стои сериозно зад изкуството и културата, докато при нас пееш, пееш и ок, спреш да пееш и си айде чао. Което е много тъжно – толкова артисти, оперни певци и музиканти умряха от глад. Няма никъде лесно, но е важно сега да се концентрираме върху това да сме на ниво. Оттук може да тръгне нещо по-голямо, живот и здраве”, споделя Даниел Острецов, в ролята на Логе.
„Хората, които се занимават с опера – това е призвание. Операта никога няма да умре, защото в нея са скрити наистина съкровищата на човешкия дух и може би е трудно, защото не толкова се оценява”, категорична е Цветана Бандаловска.
„Оперното изкуство, създадено преди повече от 400 години в среда на луксозни и потопени в друг блясък пиршества на удобства на кралските фамилии, преминава през вековете и стига до една друга публика, която няма нищо общо с онази, която във вековете се наслаждавала на оперното изкуство, заради удоволствие и заради престиж. Ние днес трябва да правим спектакли за съвремената публика, особено за младата публика – с тези послания, визия и тълкуване, които да потопят в душите на съвремения млад зрител онези сетива, които да създадат моста към нас, защото има смисъл от хората на изкуството, особено оперното изкуство”, подчертава акад. Пламен Карталов.
