20:06 ч. 02.06.2018
Операта, хармонично свързваща сценично действие, музика и слово, е определяна като алхимично изкуство. Силата ѝ е във въздействието върху всички човешки сетива. В периода на своя разцвет тя е въплъщение на идеалите на романтическата естетика. Но изчерпването на романтизма и прехода към модернистични търсения снижават интереса към оперното изкуство.
Съставът на Софийска опера и балет опровергава твърденията на мнозина, че оперното изкуство умира. През изминалия месец първата ни опера триумфира със своя гастрол в Болшой театър в Москва. Гастролът бе открит с премиерата на българската опера "Янините девет братя" от Любомир Пипков, последвана от балета "Корсар" от Адолф Адам и триумфира с тетралогията на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунга".
„Намерението за гастрол на Софийската опера в Болшой театър започна още през 2012 г., но мина доста време, за да възобновим преговорите. Това даде един нов авторитет и идването ни в Болшой театър беше да се закове по един друг начин на визия и мислене престижа на българското оперно дело. Такова нещо не се е случвало наистина никога”, споделя акад. Пламен Карталов, режисьор и директор на Софийска опера и балет.
За първи път на най-старата сцена на Болшой театър е представена тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на Нибелунга”. Четирите ѝ части – „Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на Боговете”, са изиграни изцяло от български артисти. Цялостната подготовка е дело на акад. Пламен Карталов и трае повече от 4 години. Критици и поклонници на Вагнер от цял свят определят труда на българските артисти като безпрецедентен успех.
„Да поставиш Вагнер на този театър – това е невероятно. За мен е невероятно, че се случва, но ето че успя. Това е чудесна продукция и певците работиха фантастично.” , коментира диригентът Ерих Вехтер.
Богове и богини, джуджета, великани, нибелунги, русалки и валкюри. Солистите на българската опера са изправени пред най-трудната задача – да се въплътят в митичните образи и да ги изразят на майчиния език на Вагнер – немския.
„Доста репетирахме с маестро Карталов. С него много умело се репетира, той изисква много от нас”, споделя Румяна Петрова, в ролята на Фрика.
„Текстовете на немски са един огромен кошмар. Понякога се получават черни петна и изчезват текстове, много е неприятно. Повече от два часа на немски е много трудно да се концентрира човек да учи. Главата ми се надува, спирам, почивам и пак започвам. Просто като наркотик действа и музиката, и текстът. Стига се понякога дотам, че не можеш да си стоиш на краката. Особено по време на репепетиците, когато са много дълги и ако ти се случи да стоиш около 4 часа на сцената – да търчиш, да пееш, да играеш и се стига до там, че енергията си отива нанякъде и едва си стоиш на краката”, разказва Николай Петров, в ролята на Вотан.
„Много коства. Много безсънни нощи, много неуспехи по време на репетиции, пък и на спектакли, които се изстрадват. Вкъщи самичък си отиваш и вкъщи си ги изстрадваш, но това е част от нашата работа, нашия талант”, споделя Цветана Бандаловска, в ролята на Зиглинде.
Над 300 души работят в екипа по подготовката на четирите опери. Повечето от тях не са под светлините на прожекторите, но всеки има своята важна роля. Без тях продукцията в пълния ѝ блясък не би била възможна.
Кюстюмите и цялостната сценография са дело на художника Николай Панайотов, а Янка Дойчинова е част от екипа, който се грижи за грима и прическите на актьорите. Тя е част от екипа на Софийска опера и балет повече от 30 години.
„Кройките и дизайнът изцяло излизат от моето въображение, от моя живопис. Първо правя скиците, след това купуваме материите и след това дори аз самият с много голямо удоволствие кроях заедно с шивачите. Много от костюмите са абсолютно съобразени с тялото на съответния изпълнител. Много е важно певецът да се чувства красив, мощен, най-вече със самочувствие”, споделя художникът Николай Панайотов.
Янка Дойчинова разказа за специфичните гримове, които отговарят на общата картина на спектакъла. „Нашата цел е да адаптираме лицето от разстояние и освен това да му помогнем в изграждането на образа. Най-хубавото е, че гледайки го, вие ще разберете дали ние сме успели да си свършим работата”, допълва тя.
Болшой театър е един от най-величествените храмове на оперното и балетно изкуство в света. Впечатлява със своята изтънченост и аристократизъм и въпреки че е опожаряван многократно, и днес сцената му в цялото ѝ театрално великолепие продължава да изпраща послание за любов, красота и свобода на духа.
„Много съм доволна, че точно тази роля изпълнявам вече седем години, и съм още по-щастлива и въодушевена, че имам възможността да я изпея точно на тази сцена на Болшой театър. Дори като влязох, в първия момент си помислих: „О, миг поспри, ти тъй си хубав”, защото обстановката е великолепна. Наистина не искам да си представя друг живот за себе си, защото тази професия ме осмисля изцяло”, споделя Силвана Пръвчева, в ролята на Фрика.
„За първи път ще пея официално на спектакъл в Болшой театър, което ме прави много щастлив. Още една мечта се осъществи за мен”, казва и Мартин Цонев, в ролята на Вотан.
„За мен е голяма чест, тук са пели големи певци и ние се докосваме до тази сцена, до тази атмосфера. Сцената е с разкошна акустика. Гласовете ни се изливат, не е необходимо да се натиска. Не се чувствам неудобно на тази сцена, чувствам се идеално и се радвам, че съм тук”, споделя Румяна Петрова, в ролята на Фрика.
„Като наближа сцената, започвам лекичко да усещам пърхане на пеперуди, много приятно. Това означава, че съм още жив”, добавя Николай Петров, в ролята на Вотан.
„Понякога има зали, в които чувстваш, че има една черна дупка и нищо не идва от там. Тук е различно. Усещам, че хората в залата са компетентни, хора, които са се подготвили и ти се радват на произведението”, разказва Цветана Бандаловска, в ролята на Зиглинде.
„Тук виждаме всъщност в Русия какво е държавата да стои сериозно зад изкуството и културата, докато при нас пееш, пееш и ок, спреш да пееш и си айде чао. Което е много тъжно – толкова артисти, оперни певци и музиканти умряха от глад. Няма никъде лесно, но е важно сега да се концентрираме върху това да сме на ниво. Оттук може да тръгне нещо по-голямо, живот и здраве”, споделя Даниел Острецов, в ролята на Логе.
„Хората, които се занимават с опера – това е призвание. Операта никога няма да умре, защото в нея са скрити наистина съкровищата на човешкия дух и може би е трудно, защото не толкова се оценява”, категорична е Цветана Бандаловска.
„Оперното изкуство, създадено преди повече от 400 години в среда на луксозни и потопени в друг блясък пиршества на удобства на кралските фамилии, преминава през вековете и стига до една друга публика, която няма нищо общо с онази, която във вековете се наслаждавала на оперното изкуство, заради удоволствие и заради престиж. Ние днес трябва да правим спектакли за съвремената публика, особено за младата публика – с тези послания, визия и тълкуване, които да потопят в душите на съвремения млад зрител онези сетива, които да създадат моста към нас, защото има смисъл от хората на изкуството, особено оперното изкуство”, подчертава акад. Пламен Карталов.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
