Цяло едно детство пред екрана. Как онлайн обучението променя живота и съзнанието на децата? Епидемията от COVID-19 напълно промени образователната система. За властите, родителите и учениците се появи дилемата здраве или знание. За децата се размиха границите кое е реалност и кое - виртуалния свят и това доведе до проблеми.
Почти две години Божидара Неделчева, която е ученичка в 4. клас, редува уроците у дома и в клас. През няколко месеца химикалката се сменя с мишка, а чинът – с бюрото вкъщи.
„Наистина беше трудно, защото когато ми прекъсне връзката не знам на коя задача съм, а и часовете са ни по 20 минути, нищо не можем да научим за това време. Нито знам в кой час и на коя задача съм, става лошо тогава, госпожата може да напише отсъствие. Ужасно се чувствах. Нито имах контакт с децата, нито можех да разбера нещо. Идва ми понякога да ударя компютъра“, разказва тя.
Проблемът със зрението на Божидара се задълбочавал, но, оказало се, това не е най-голямата трудност пред детето и семейството му.
„Имахме доста моменти на трудности, тя не искаше да пише, ние не бяхме респекта за нея. Трябваше госпожата да застане, да ги застави и да ги накара да пишат. Но тъй като имаме мила и добра госпожа, тя им пишеше доста добри оценки, които пък не бяха стимула за тях, за да застанат пред лаптопа и да учат. При тях явно не може да се грабне това внимание, телефоните са им в ръцете. С едното око гледат телефоните, с едното в лаптопа и не се получава, просто не е същото, като когато са в класната стая, макар че знам, че и там е трудно. Това са абсолютно загубени години - не знам как после ще се случи обучението в горните класове“, добавя майка ѝ Мария Неделчева.
Досегашното любопитство на Божидара към книгите изчезнало.
„Имам чувството, че сега въобще не я интересуват тези неща. Просто е изгубила всякакъв интерес. За нея са важните телефоните, това е“, казва още Мария.
Семейство Робев отдавна е свикнало да се бори с изпитанията на живота. Големият им син, Бенуа, е с диагноза аутизъм. До лятото на тази година живеят в Ню Йорк. Именно там забелязват голям напредък в лечението и развитието на детето. Но шумът и динамиката на големия град ги връщат в България. Родителите намират училище, а Бенуа нови приятели.
„Бяхме много обнадеждени, той ходеше с удоволствие на училище - дори учителите казаха, че е почнал да се ангажира с децата, да се заиграва с тях“, разказва Доротея Робева.
И така до поредното затваряне на училищата у нас.
„Когато ни вкараха в ОРЕС този напредък спря, той има индивидуални уроци, но още се получават някакви проблеми, не се получават срещите. Той е силно немотивиран вече, защото няма човек до него, който да го кара да се занимава, процесът на обучение е труден, той по принцип има проблеми с концентрацията, а сега вече съвсем. Преди в час децата сядаха до него и му помагаха, превеждаха, сега това няма как да се случи, така че за него това онлайн обучение е пълен провал. Липсва и социалният аспект“, добавя тя.
Дори важните за детето индивидуални срещи с ресурсните учители не се реализират.
„Ние видяхме прогрес, който в момента е абсолютно в застой, социалната страна не се случва в момента, ние трябва да му организираме срещи с деца, аз се опитвам да му намеря варианти за група, но последствия със сигурност ще има“, смята Доротея.
Друг поглед към ситуацията има Мария Матеска, която е майка на четвъртокласник. Избрала обучението в електронна среда за своя син и от началото на пандемията той е стъпвал в клас едва за три седмици. И не съжалява.
„В нашия случай се забеляза точно обратното – повишение на мотивацията, защото той разбра сериозността и така искаше да докаже, че това не е грешният начин на мен и на учителката. Свободата, домашният уют, както и това, че е по-тихо и спокойно, го кара да бъде по-мотивиран и при нас се забеляза повишение на успеха. Имахме възможност да видим нагледно какво става в класните стаи и това не ни хареса. Най-големият проблем на българското общество е образованието. Ако вложим повече енергия и мотивация да се променят нещата, ще се промени коренно начинът на мислене и действие“, заявява Мария.
Възрастните могат да преценят сегашната ситуация и онлайн обучението като временна, моментна картина, но за едно дете това е цялата реалност, казват психолози.
„Децата казват, че докато са онлайн, включително и студенти - не си включват камерата, учителят не е включил камерата, вероятно това има своите основания. Но това още повече създава усещане за нереалност, защото позволява ти да си вкъщи, рошав, в леглото и да се води, че си на училище. Тази промяна много пречи да се структурира човешката личност. Ние знаем, че трябва да се облечем и приготвим – тези елементарни изисквания на реалността всъщност ни структурират и ни помагат да започнем да организираме живота си. Да се научим, че има неща, които не са ти много приятни, но са наложителни“, обяснява психологът Велислава Донкина.
Тя сравнява онлайн обучението с грижата за новородените в неантологичните отделения.
„В кувьоза бебето слуша основно апаратите наоколо – монитор, дихателен апарат, а не човешките гласове в семейството. Много от децата след това имат поведенчески проблеми, затова се обръща особено внимание на контакта с тях. Точно тази човешка инвестиция, която е много необходима на човешкото същество, за да може да се закачи за живота, да се развива. Ние порастваме в думите на хората около нас – родители, учители, приятели, които сами си избираме“, добавя Донкина.
Последният анализ на Института за изследвания в образованието установява тревожно висок дял на учениците с ниска мотивация и ангажираност с учебния процес и училището, както и висока склонност на учениците да пропускат учебни часове или да отсъстват от училище.
Само около една трета, 34% от тях, са успели да се адаптират добре към новите условия на учене и сравнително лесно са преминавали от присъствено към онлайн обучение и обратно. За всеки втори ученик обаче това създава допълнително напрежение и стрес. Около 58% от учителите отчитат влошаване на социализацията. Психологът Младен Владимиров твърди, че онлайн обучението не е процес, а присъствие.
„Децата гледат на онлайн обучението като на филм. Сюжетът може да е много интересен, само че те наблюдават актьорска игра, не са активния участник, а то трябва да бъде в центъра на образователната система“, казва той.
Владимиров добавя, че родителят трябва да осигури на детето нищо друго да не го разсейва.
Министерството на образованието поддържа безплатна телефонна линия за психологическа подкрепа, но консултацията с експерт все още е стигма за обществото. Разчита се на програми като тази за безплатните екскурзии да помогнат за по-бързата социализация на децата.
„Най-важното в момента е да ги върнем в училище, да учат заедно в класовете, съответно психолозите да се включат в тяхната подкрепа за да могат да се адаптират обратно в средата, да се преодолее тази деадаптация, да могат отново да придобият навиците си за учене в учебна среда“, заяви Грета Ганчева от дирекция „Приобщаващо образование“ в МОН.
Тя допълва, че са дали указания на всички психолози и педагогически съветници как да работят с децата, учителите и родителите, така че да се преодоляват проблемите, които са възникнали вследствие на обучението в електронна среда и децата да бъдат отново заедно, успешно да се включат в учебния процес и в живота на една образователна институция.
Трудно е да изброим колко пъти учениците стъпиха в класните стаи от март 2020 г. досега.
Постоянните ротациите доведоха до напрежение. В социалните мрежи родители водят война на думи кое е най-доброто за децата им. Изпращат се петиции, организират се протести.
Властите у нас се опитват да върнат присъствено всички ученици в клас. Учители и ученици ще трябва да се борят с пропуските в знанията заедно, но не виртуално, а очи в очи в реалната класна стая.
