Евроскептикът и проруски политик Румен Радев е на път да спечели осмите парламентарни избори в България за пет години. Кремъл със сигурност би приел това като благоприятен резултат. Радев критикува европейската политика за въоръжаване на Украйна и осъди 10-годишното споразумение за сигурност с Киев, подписано от сегашното правителство.
Това се казва в анализ на британски вестник „Телеграф“, цитиран от БГНЕС.
Путин загуби най-добрия си приятел в ЕС. На кого може да разчита сега, след като Орбан вече го няма?
Той беше най-добрият приятел на Владимир Путин в Европейския съюз - борбен разрушител на статуквото, който не се страхуваше да използва войната в Украйна в интерес на собственото си правителство или да води собствена безпощадна атака срещу европейските институции.
Оттеглянето на Виктор Орбан от унгарската и европейската сцена не само променя политическия пейзаж в Карпатския басейн, но и лишава Москва от най-близкото до приятел, което можеше да има вътре в блока.
Кои сега са останалите съюзници на Русия в европейския лагер? И може ли Кремъл да си създаде нов Орбан от някой от тях?
„Орбан беше приятел на Путин (отчасти) защото това му беше полезно“, заяви Сам Грийн, професор по руска политика в King’s College London. По думите му няма да е лесно да се намери негово пълно копие: „Не мисля, че е толкова просто, както при футболен треньор, който трябва да каже: „Следващият да влиза“.
Все пак има потенциални кандидати. Ето кои са хората, които Путин може да се опита да привлече.
Основните претенденти
Най-вероятният кандидат да заеме мястото на Орбан е лидерът на Словакия. Роберт Фицо, подобно на бившия унгарски лидер, е борбен националистически популист, който с удоволствие пробива брюкселските догми, включително по темите за Русия и Украйна.
Заедно с Орбан той е един от едва тримата европейски лидери, които са се срещали с Путин в Русия след пълномащабната инвазия в Украйна. Както Орбан, така и Фицо управлява държава, силно зависима от руската енергия. Евтината енергия е жизненоважна не само за потребителите - както в Унгария, тя е в основата и на експортно ориентирана икономика, изградена върху изместването на западни производители на изток след 1989 г. в търсене на по-евтина работна ръка.
Повтарянето на руски тези от страна на Фицо не е само поза. Той обаче няма онзи тип близост с Путин, каквато имаше Орбан. А Словакия, както и всички останали бивши комунистически държави, а днес членки на ЕС, с изключение на бившата Източна Германия, е нетен получател на средства от ЕС.
Орбан може и да не се страхуваше да влиза в конфликт с ръката, която го храни, дори това да доведе до спиране от Брюксел на общо около 35 милиарда евро средства, предназначени за страната му. Но Фицо, обясни Олег Игнатов, старши анализатор за Русия в Crisis Group, няма нито склонността, нито вътрешнополитическата сигурност за подобна конфронтация.
Струва си да се помни, че дори Орбан почти винаги в крайна сметка отстъпваше пред Брюксел.
„Фицо е в сходна позиция - той може да използва статута си на аутсайдер или претендент за вътрешнополитически цели и за целите на преговорите с Брюксел. Но в края на краищата знае, че Русия не може да даде на Словакия това, което Европа може. Така че има граници докъде е готов да стигне. А Орбан току-що направи тези граници ясни“, казва Грийн.
По на запад, в Прага, милиардерът Андрей Бабиш оглавява коалиционно правителство, съставено от собствената му популистка партия „Действие на недоволните граждани“ (ANO), крайнодясната партия „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) и партия, съсредоточена върху една основна тема, представляваща собствениците на автомобили.
Подобно на Фицо и Орбан, той е фигура, на която европейският мейнстрийм гледа с известно подозрение, а Москва - с известна благосклонност. През декември миналата година той се присъедини към Орбан и Фицо в отказа да гарантира пакета от заеми на ЕС за Украйна на стойност 90 милиарда евро.
Той повтори и недоказаното руско твърдение, че Борис Джонсън е провалил ранно мирно споразумение между Украйна и Русия през 2022 г., както и подкрепи призивите на Орбан Европа да разговаря директно с Кремъл. Но също така се опита да запази известна дистанция между себе си и другите двама централноевропейски популисти.
Бабиш направи обратен завой по предизборно обещание да прекрати чешката инициатива, ръководена от предишното правителство, за закупуване на боеприпаси за Украйна. И лично обеща да гарантира членството в НАТО и ЕС, въпреки че коалиционните му партньори от SPD искат излизане и от двете организации.
„Нямаме същата позиция като Словакия и Унгария“, заяви той след решението за заема през декември, когато беше помолен да обясни своята умерена линия. „Подкрепяме Украйна. Не желаем да гарантираме заемите. Словакия и Унгария отказаха всякаква подкрепа.“
Подобно на Фицо в Словакия, той е националист, а не човек, емоционално или идеологически обвързан с Русия. И както Унгария и Словакия, Чехия е нетен получател на средства от ЕС.
Това са хората, които днес са най-близо до ролята на партньори на Кремъл в правителствата на ЕС - макар и със сигурност да не са негови съюзници.
Но в редица други страни наближават избори, които може да пренаредят тази картина.
Другите кандидати
Да вземем България. Там евроскептичният, проруски бивш президент Румен Радев е на път да спечели осмите парламентарни избори в страната за пет години в неделя. Кремъл със сигурност би приел това като благоприятен резултат. Радев критикува европейската политика за въоръжаване на Украйна и осъди 10-годишното споразумение за сигурност с Украйна, подписано от сегашното правителство.
България обаче е най-бедният член на ЕС и е още по-зависима от щедростта на Брюксел, отколкото Унгария или Словакия.
Макар повечето анализатори да смятат, че победа на Радев би сложила край на последните няколко години политически хаос в страната, той вероятно ще трябва да управлява с правителство на малцинството. Той е много далеч от това да бъде влиятелен политически играч от типа на Орбан.
През 2024 г. Русия за кратко видя шанс да си осигури още един съюзник в Европа по Дунава, след като крайнодясната и проруски настроена „Партия на свободата“ спечели най-голям дял от гласовете - 29 процента - на парламентарните избори в Австрия. Тъй като не успя да намери коалиционни партньори, готови да управляват с нея, формацията в крайна сметка остана извън властта заради коалиция между консерватори, социалдемократи и либерали, които заеха по-традиционна позиция по въпросите на външната политика, членството в ЕС и австрийския неутралитет.
Нов руски „приятел“ по модела на Орбан едва не взе властта и в съседна Румъния преди две години, когато почти неизвестен проруски и анти-НАТО кандидат на име Калин Джорджеску спечели първия тур на изборите през ноември 2024 г.
Върховният съд на Румъния разпореди повторение на вота заради обвинения в руска намеса - включително очевидно координирана кампания в TikTok. Повторните избори през 2025 г. бяха спечелени от независимия центрист Никушор Дан, което попари надеждите на Москва за съюзник от типа на Орбан в Букурещ.
Но изборите, които Кремъл ще следи най-внимателно, са във Франция, която през април догодина ще избере наследник на Еманюел Макрон. „Ще следят какво ще стане във Франция. Това е много важно за Европа“, заяви Игнатов. Но за Кремъл, уточни той, фантазията за ос Москва-Париж вероятно е точно това - фантазия.
Марин льо Пен, дъщерята на основателя на „Национален сбор“, в миналото повтаряше руската теза, че разширяването на НАТО е причинило войната в Украйна. Но тя няма да може да се кандидатира заради присъда за злоупотреба с публични средства. Жордан Бардела, нейно протеже и реалният кандидат на партията, нарече Русия многопластова заплаха. Така че „Национален сбор“ може да не е приятелят, на когото Кремъл се е надявал.
За Москва, обясни Игнатов, почти всеки би бил по-добър от Макрон, защото сегашните отношения просто не могат да станат по-лоши. Подобна динамика се вижда и в Германия, където Алис Вайдел, лидерът на „Алтернатива за Германия“ (Азг), се опита да укроти по-открито прокремълските гласове в партията си. Тези усилия обаче бяха възпрепятствани от откровени съюзници, включително Тино Хрупала, нейният съпредседател, който миналата година заяви, че Полша е по-голяма заплаха от Русия.
Партията продължава да защитава открито проруски политики. Тази седмица АзГ прие програма преди регионалните избори в източната провинция Саксония-Анхалт, в която пише: „Настоящата антируска политика на партиите от статуквото... не е в интерес на Германия.“
Може би най-големият шок за Кремъл дойде от Италия, където Джорджа Мелони поведе популистката десница в съвсем различна геополитическа посока. Когато беше в опозиция, тя беше толкова евроскептична и благосклонна към Москва, колкото и всеки друг в този списък, като настояваше за по-добри отношения с Русия и хвалеше Путин като защитник на европейските ценности.
Но след като дойде на власт след руската инвазия в Украйна през 2022 г., тя се превърна в един от най-ярките защитници на Украйна в европейската десница. Оттеглянето на Орбан бележи триумфа на нейния атлантически вариант на европейското популистко движение над неговото проруско крило. Според Грийн Кремъл трябва внимателно да отчете, че европейското националистическо движение вече е разбрало колко вредни могат да се окажат неподходящите приятели.
Няколко фигури от европейската популистка десница през последните месеци се сблъскаха със или се дистанцираха от администрацията на Доналд Тръмп, въпреки предположението на някои фигури в Белия дом, че могат да бъдат смятани за съюзници.
Причините са различни - от възмущението заради обидните думи на Джей Ди Ванс по адрес на европейските ветерани от войната срещу тероризма, през заплахите на Тръмп да анексира Гренландия, до внушенията, че Европа трябва да се включи във войната с Иран. Неудачно планираната визита на Ванс в Будапеща в подкрепа на Орбан миналата седмица може да се окаже показателен пример за това как близостта с Тръмп вече се превръща в политически пасив пред избирателите.
В крайна сметка политиците почти винаги действат в собствен интерес, когато става дума за приятелствата, които поддържат - било то на Запад или на Изток.
Отношенията на Русия в Европа, подчерта Грийн, са „обусловени от конкретните обстоятелства и тя с готовност се възползва от тях, когато ги има“. „Но това са и отношения, от които всички тези политици също с готовност се възползват“, добави той.
Точно както беше и при Орбан, приятелите на Кремъл в Европа може и да подхранват егото на Путин в замяна на изгодни цени на газа, но ще продължат да се обръщат към Запада, когато Европа им предлага своите стимули.
„Никой от тези хора не следва проруска политика, защото по природа е проруски настроен. Те следват политика, която им е полезна вътрешнополитически и им носи полза в отношенията с Брюксел“, заяви Грийн.
