Международната среща за климата на ООН ще се проведе тази есен в Анталия, Турция.
На фона на глобалното затопляне и растящите е-предизвикателства, наш екип беше поканен да види най-мащабния екологичен проект в страната – почистването на силно замърсените води на Мраморно море.
Репортерът Лора Костова и операторът Огнян Кръстев разказват:
Заради тежко замърсяване Мраморно море в продължение на десетилетия се задушава.
Рибарите оставят въдиците си, водата потъмнява, прелетните птици напускат дома си.
А Измитският залив, южно от Истанбул, се превръща във водня пустиня.
Така преди 5 години замърсяването достига своя пик – с появата на големи количества морска слуз, тръгнала именно от Измитския залив.
Това е и повратният момент за водите на близкото до нас Мраморно море, който налага бързи и конкретни действия.
"През 2021 година се появи морска слуз и тогава местната власт, заедно с Министерството на околната среда, урбанизацията и климатичните проблеми, решиха да помогнат на залива. Ние като академици и експерти започнахме да изучаваме какво може да се направи и така стартира мащабният проект за водата", посочва д-р Каган Йоздемир от Истанбулски университет – Джерахпаша.
Този екологичен проект има за цел да възстанови залива, като премахне натрупаната на дъното утайка – черна и токсична за морската природа.
Именно тя увеличава микроорганизмите, причинява неприятна миризма и води до натрупването на слуз, наричана още и „морски сополи“.
"По време на изследванията, които направихме заедно с биолози, открихме, че екосистемата е разрушена и няма морски живот. Преди проектът да започне, направихме допълнителни проверки и те излязоха с много негативни резултати", посочва д-р Каган Йоздеми.
"Използваме режещ драгажен съд, с който отстраняваме нежеланото замърсяване от дъното на морето", допълва той.
Наш екип провери на място как функционира системата в Измитския залив, където е основният плавателен съд, който се справя с кризата със замърсените води в Мраморно море. Той се движи като морска прахосмукачка, за да изчисти утайката от дъното на морето.
Проектът стартира през май 2023 година. Целта – да бъдат премахнати близо 4 милиона кубични метра утайка. Това се равнява на около 650 футболни игрища. И така това е най-мащабният екологичен проект в Турция, в който участват 186 експерти.
"В средата на проекта сме. Досега сме изчистили 1.9 милиона кубични метра утайка от дъното на морето и остават още 2 милиона кубични метра, които остават да бъдат почистени", посочва д-р Каган Йоздемир.
Механизацията позволява да бъдат отстранявани около 3000 кубични метра утайка на час, като тя се транспортира до брега чрез тръбопроводи.
И утайката се насочва към геотекстилни съоръжения, където преминава през процес на обезводняване.
А Ирем Балджи, която е едва на 14 години, се заема със задачата да ни покаже как точно водата се отделя от утайката.
"Този материал е полимер и черното вещество е утайката, която е взета от дъното на морето. Полимерът идва в такава форма и ние го миксираме със солена вода. Така става във формата на течност, като го миксираме със солената вода и го слагаме в утайката. И реагира като лепило и се отделя от водата, когато се миксира", посочва Ирем Балджи.
Този процес се нарича флокулация. С помощта на специални вещества, малките частици в утайката се слепват, за да могат по-лесно да се отделят от водата.
"И сега през текстилната фуния изсипваме сместа …. И водата се разделя от утайката", казва Ирем.
"Мога да кажа, че тази вода е по-чиста от водата в морето в момента. Така, като чистим калта от дъното на морето, допринасяме за чистотата на водата, но това не е основната ни задача", коментира д-р Каган Йоздемир.
"И тази чиста вода връщаме обратно в морето. А това, което остане от утайката, изсушаваме и караме към депо, а след обработката превръщаме в гора", посочва Ирем.
"Зоната, която е предназначена за депониране на утайките от морското дъно, е геотехнически проектирана и подготвена. Взети са всички изолационни мерки. Една от зоните вече е запълнена, след което върху нея се полага почва, а впоследствие властите ще започнат засаждане на дървета и растителност", казва д-р Каган Йоздемир.
Еколози наблюдават залива и по море, и по въздух. И е факт - районът вече се съживява. Във водите отново се появяват морски краставици, раци, звезди, миди и милиони планктонни организми. Видове, които доскоро липсваха – или се появяват за първи път.
"Група биолози наблюдават ефектите от този проект за морската утайка и те имат много позитивен резултат – видяха видове, които никога досега не са били тук. От сателитните снимки да се види, че цялото море се съживява", коменира д-р Каган Йоздемир.
"Обичам да следя положителните ефекти върху природата. Обичам природата, обичам това море и да плувам в него, обичам гората, обичам всичко с природата и най-вече обичам да ѝ помагам. Не мога да гледам как се руши", споделя Ирем.
Така проектът излиза извън рамките на локално решение и се превръща в глобален пример за справяне с екологични кризи. Тема, която тази година е във фокуса на международната среща за климата на ООН в Турция, която ще се проведе есента.
"Надявам се всеки лидер да предприеме действия срещу негативните процеси в околната среда. И да се реализират проекти – дори по-мащабни от този – в полза на цялата планета", казва Ирем.
Попитахме дали и Черно море има нужда от подобна инициатива.
"Природата в Черно море е по-особена. Там има много ниски нива на кислород. Подобни проекти се правят след куп изследвания на експерти, учени и на местната власт. Та не мога да кажа с точност, че това е точният метод за изчистването на водите и в Черно море. Това, което е сигурно, е че целият свят има нужда от подобни инициативи, защото замърсяването е огромен риск за питейната вода - огромен проблем за всяка държава", коментира д-р Каган Йоздемир.
Но е факт - водите на Измитския залив преди години крещяха за спасение… А днес морето отново диша. И животът се връща – там, където синьото среща зеленото.
