Премиерът Бойко Борисов е разказал подробно на министрите си своите приключения и впечатления от полета си с хеликоптер след наводнението в село Бисер. Тогава премиерът се оплака, че хеликоптерите „Кугър” (купени от правителството на Симеон Сакскобугготски бел.ред.) нямат системи против обледеняване и стават само за пустинята. Борисов обяви, че хеликоптерите летят с риск за живота на екипажите.

От стенограмата на последното правителствено заседание става ясно, че военният министър предлага за награждаване екипажите на хеликоптерите.

След като Аню Ангелов изчита имената и званията на летците и кой с каква награда да бъде удостоен се оформя любопитен диалог.

Борисов пита: Бронетранспортьорите, които караха. А екипажите на другите два хеликоптера?

Аню Ангелов отговаря: Всички са включени в моята заповед, господин министър-председател. Аз мога да ги изчета, ако решите само.

Б.Б. Изчети ги!

Военният министър започва да чете...

След това Б.Б пита: А водолазите?

А.А.: Всички, които са участвали – с лодките, с бетеерите, механик-водачите.

Б.Б.: Момчетата, които се гмуркаха долу?

А.А.: Да, всички.

Б. Б.: А „Червения кръст”, които участваха с кучетата, и всички, които участваха?

А.А.: Не съм ги предвидил аз тях.

Б.Б.: Говорете, ако трябва, допълнително и за тях, защото и те дадоха много.

Тук премиерът се обръща към земеделския министър: Найденов, тези от Ветеринарната служба, които дни наред във водата стояха да изкарват животните за екарисажа?

Мирослав Найденов: Разпоредил съм на директора на Агенцията по храните, той ще пусне заповед, тъй като те са на тяхно пряко подчинение.

Б.Б.: Да се проконтролира това, защото действително условията бяха ужасни и да се благодари и на горските, които осигуриха и изпратиха дървения материал да имат за една година напред дърва за огрев.

М.Н.: Да, горските участваха активно и в прочистването.

Изконтролирал награждаването, Борисов се отпуска и започва да споделя личните си впечатления от полета, който предлага ме без редакторска намеса:

Б.Б:

Така че, да им е честито на всички наградени, защото, особено и екипажа на генерал Златев, понеже няколко престрелки станаха по хеликоптерите... Действително, ситуацията сутринта беше много тежка за взимане на решения. Инструкциите на хеликоптерите казват, че не могат да влизат в облаците, в смисъл, преднамерено – самата инструкция е написана малко йезуитски. Преднамерено не могат да влизат в облаците, а ако влязат, вече трябва да излязат по най-бързия начин. Облаците бяха на под 60 метра в този ден, снеговалеж, а хората стоят отгоре на капаците на колата. Ако не отидеше хеликоптерът, те колко щяха да стоят още – ще измръзнат, ще паднат, ще се удавят, гарантирано. Нямаше никакъв достъп. Реката беше много силна, когато отидох, влачеше дървета колкото този кабинет. Чудовищна стихия!

И с министър Ангелов, и с началника на щаба водихме доста оживена и рискова дискусия. Вдигането на хеликоптерите в случая – виждате, в един хеликоптер летят по шест човека, в смисъл, в този момент трябваше да взимам решение заедно с колегите от отбраната дали да жертвам шест за двама. И когато след това щеше да ни викне – пази, Боже, да се случи – Военна прокуратура да дойде да разследва, ще ни попита: след като в инструкцията пише преднамерено да не се влиза, защо ги карате да влизат. Затова така избухнах и се ядосах, защото като главен секретар съм викан от Военна прокуратура. И трябва да ви кажа, че там разпитите са много тежки. И в случая с министъра ние взехме решение да вдигнем хеликоптерите. Рискът беше сега техните семейства да ни питат защо в края на краищата за двама души уби два екипажа… Това си беше реалната ситуация! И аз им казах: С Цветанов и със Симеонов ще излетим веднага - защото тук не можахме – тръгнахме, пък се върнахме, че бурята ни захвана - ще отидем и ние. Те имат записи на РВД на полета сигурно, ще видите как беше. Даже, аз си бях сложил слушалки, с които чуваш какво си говорят летците, и ги свалих, обаче като ги слушаш: Бягай наляво, бягай наляво, отгоре, обикаляй… Те обикаляха над реката, ниско долу държат реката и се молят на Господа да не уцелят я стълб, я някоя кула, ретранслатор или да не изникне някое възвишение пред тях.

Второ, разбира се, това, което Министерство на отбраната направи през последните години, и аз съм участвал на три-четири учения поне ме е канил Ангелов, където хеликоптерите са изпълнявали спасителни задачи – гасене на пожар, спасяване на хора, при антитерористични действия с баретите. С една дума, този път техните умения ги приложиха в абсолютно реална ситуация, изключително тежка. Спасиха ги и двамата, и другия човек, общо трима души и най-вече, за радост, се прибраха живи и здрави в базата. Беше изключително тежко нещо и – невероятно майсторство. И спорът, и реакцията ми беше не да търся някакъв политически или какъвто и да бил дивидент и да ги нападам предишните, а затова, че в инструкцията така е написано. А ние трябваше да вземем решение. А ако накрая има съдебен процес, знаете, че се чете това, което пише в инструкциите, а не какво е било положението тогава.

И в случая аз искам да изкажа благодарност и на министър Ангелов, че заедно с мен пое целия тоя риск да вдигнем хеликоптерите и да отидат да спасят хората. Не дай Боже да беше обратният вариант - сега щяхте да чуете как щяха да ни разпердушинят.

Така че, наградите са им абсолютно заслужени и се показаха, че са действително достойни и добри пилоти.

А правителственият хеликоптер не можа да излети и да премине през Вакарел, руската машина, уплашиха се летците, че не могат да прелетят тунелите – такава беше обстановката. Затова не излетях и аз с този, когато взимахме решение за действие. Казах му на министъра: по-лесно ми е да падна от хеликоптера, отколкото после да пиша и да обяснявам защо съм ги пратил. Но нашият не можа да прелети тунелите на Вакарел.

Да им е честито на всички!