Делото за оперативно наблюдение (ДОН) „Буда” се е водело с цел да бъде определена „приоритетната престъпна ориентация” на Бойко Борисов и при наличие на данни за престъпни действия той да бъде „реализиран” (арестуван – бел.ред.). Това стана ясно от плана за оперативно-издирвателни, агентурно-оперативни и оперативно-технически мероприятия по ДОН „Буда”. С други думи това е инструкцията за действие по делото за наблюдение.

Планът изтече късно снощи през сайта „Биволъ”, който публикува документите на Balkanleaks – партньор на Wikileaks. Публикувани са шест факсимилета от (ДОН) „Буда”, които опровергават тезите на Борисов и на вербовчика му Младен Георгиев, че интересът на службата е бил по линия на контратероризма, защото сегашният премиер е охранявал Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски.

В плана за действие никъде не се споменавана думата „контратероризъм” както и имената Живков и Сакскобургготски.

Новите документи са строго секретни, също като предложението за откриване на делото. Разликата е, че предложението за откриване на ДОН е регистрирано в ЦСБОП на 12.02.1997, а планът е с дата 18.02.1997. И двата документа са подписани от оперативните работници Младен Георгиев (НБ-22) и Иван Йовчев (НБ-20). И двата документа са утвърдени с резолюция на подп. Спас Спасов на 24.02.1997, пише „Биволъ”.

От факсимилетата става ясно, че за Борисов трябва да се съберат данни от всички служби в държавата, да му се изготви психологически профил, да се приложат няколко различни специални разузнавателни средства, да бъде под външно наблюдение (следен – бел. ред.) и разработван с агентура за влияние.

Силно впечатление в плана прави периметърът на проучването, който започва от родословното дърво и психологическия портрет, до "приоритетната престъпна ориентация", пишат от „Биволъ”.

Според точка 8 от документа в раздел I едва при "наличие на данни и условия за декриминализиращо поведение (т.е. отдалечаване от престъпна дейност) на обекта (Бойко Методиев Борисов) по установения ред да се подходи към контакт и осъществи вербовка за привличането му за С.С. (секретен сътрудник – бел.ред.)”, четем още в документите.

Във втория раздел освен събиране на информация за всички връзки и бизнеспартньори на обекта е предвидено в т. 4 „установяване методите, лицата и посредниците за проникване в държавните органи - в кои държавни органи, спрямо кои лица”.

По нататък се изисква да се „установи съпричастността на Борисов към мощните икономически групировки, под чие влияние се намират и с чий капитал работят”.

Точка 7 е най-близо до същността на образуването на ДОН „Буда” – „Изясняване взаимоотношенията на обекта с лица и фирми, свързани с престъпни прояви”.

Следващият трети раздел е посветен на използването на специални разузнавателни средства, както и негласен апарат. Предвижда се следене на телефонните разговори, кореспонденцията, подслушване разговорите на обекта и неговото физическо следене. Няма как да не предизвика интерес абзацът от т. 2 в този раздел: „Установяване на Н.С. (нещатен сътрудник – бел. ред.) с възможности за работа по обекта и обкръжението му. ...Прецизен подбор на агентура за влияние върху вътрешно-личностните и външно-проявените действия на обекта”. Следващата т. 3 звучи по следния начин: „Събиране и документиране на данни при изучаване на личността и поведението на обекта с подходящи С.С. (секретни сътрудници – бел. ред.)”.

Планът е отпечатан в един екземпляр. Съгласуван е с началника на групата Иван Йовчев. Последният се издига до зам.-шеф на Направление „Терор” в антимафиотската служба и напуска системата през 2005 г. с оттеглянето на Борисов от поста Главен секретар на МВР. След това Йовчев минава на работа към фирмите на минния и строителен бос Цоло Вутов, заедно с колегата си Румен Миланов, бивш премиерски съветник на Борисов по сигурността, който бе създател и на БОРКОР, обобщават още от „Биволъ“.

Според версията на Бойко Борисов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров, делото за оперативно наблюдение „Буда” е заведено заради атентата срещу Цветелина Бориславова и е отделно от агентурното дело „Буда”, като само имената им съвпадали.

Атентатът срещу Бориславова обаче се случва на 27 март 1997 г., цял месец след завеждането на делото за оперативно наблюдение „Буда”, защото вече е образувано делото „Буда” и отговорник по него е Младен Георгиев, който е човекът, написал рапорта за проведените мероприятия от полицията след взривяването на джипа на Цветелина Бориславова след повече от месец, пише „Биволъ”.

Причината е била нейната връзка със заведения вече под наблюдение Бойко Борисов.