Изпълнителният директор на Приходната агенция Румен Спецов и неговите трима заместници са получили общо 38 200 лв. допълнителни възнаграждения за три месеца.
Всички служители на агенцията общо за една година пък са взели 32 милиона лева допълнително към заплатите си.
Информацията идва след две запитвания до агенцията - от гражданско сдружение БОЕЦ и от депутата Христо Гаджев.
Данните за допълнителен стимул от 38 200 лв. за 3 месеца към шефовете на Приходната агенция са посочени в отговор на министъра на финансите Асен Василев до депутата от ГЕРБ Христо Гаджев.
„Общо е за тримата, но имайки предвид, че ръководителят взима най-голяма заплата. Можем да предположим, че за него ще е около 60% от сумата. Нека бъдат така добри и коректни да публикуват критериите, по които се определят тези възнаграждения и да ли са по правилата и за останалите служители на НАП“, посочва той.
За bTV от Приходната агенция не уточниха конкретните получени суми от шефа Румен Спецов с обяснението, че са вид лични данни, защитени от закона.
Колкото до редовите служители - само в централното управление на Приходната агенция допълнителните възнаграждения са над 10 от общо 32 милиона лева за 2021 г. Данните публикува най-напред гражданското сдружение "Боец".
От агенцията обясняват:
„Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя въз основа на поставена оценка на структурните звена и на индивидуална оценка на служителите. Оценките се извършват от определени оценяващи ръководители и се контролират от ръководители на по-високо ниво“.
Парите варират и се изплащат след преценка на работата за всяко тримесечие по стара законна практика. Според експерта - юрист Георги Коев обаче критериите кой колко да взима допълнително са непрозрачни и могат да попречат на безпристрастната работа на данъчните.
„Ще дам един пример - Върховният административен съд се произнесе, че наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е взета без обществено обсъждане и я отмени Наредбата за заплатата на държавните чиновници. За допълнителното им стиумулиране никога не е дискутирано. Значи никой не пита хората как да харчат обществените пари“, посочва Георги Коев.
