Планът за възстановяване на Европа в отговор на кризата с COVID-19 обсъдиха във видеоконферентен разговор премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Според Борисов предложението разработено от Еврокомисията в края на май е балансирано.
То предвижда разпределянето на 750 милиарда евро за преодоляването на икономическите последствия от кризата.
Очаква се първото присъствено заседание на лидерите на съюза да се проведе в Брюксел в средата на юли.
За България е важно Кохезионната и Общата селскостопанска политика да бъдат запазени на нивата на настоящото предложение, категоричен е Борисов.
Министър-председателят Бойко Борисов добави, че Фондът за справедлив преход на ЕС е нужно да бъде по-гъвкав, за да отговори в максимална степен на актуалните предизвикателства пред държавите членки. В този смисъл според българския премиер е добре да се помисли върху възможността Фондът да предвиди и средства за насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности. „Когато това се реализира, повече региони ще имат възможност да носят „зелен“ позитив за икономиката на ЕС“, отбеляза премиерът Борисов пред председателя на Европейския съвет.
По време на видеоконферентния разговор подробно бе обсъдено предложението, което Шарл Мишел ще представи на лидерите от Европейския съвет на присъственото заседание в Брюксел в средата на юли, включващо актуализиран проект на многогодишната финансова рамка и инструмента „Следващо поколение ЕС“.
Инструментът „Следващо поколение ЕС“, създаден в отговор на предизвикателствата в борбата срещу COVID-19, се състои от три стълба: подкрепа на държавите-членки за инвестиции и реформи; засилване на икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции; извличане на поуки от кризата. Първият стълб включва в себе си Инструмента за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Третият стълб предвижда подсилване на механизма за гражданска защита, създаване на нова програма „Здраве“ за инвестиране в здравната система на ЕС и подсилване на програмата „Хоризонт Европа“ в частта й за финансиране на научни изследвания.
