В условията на предизборна кампания не една партия обеща ръст на доходите.
Според бизнеса обаче той е труднопостижим.
Едно от предизборните обещания е средната работна заплата от 1500 лв. Според бизнеса по-реалистичен е среден доход от около 1350 лв., тъй като не се очаква икономиката да нараства твърде бързо.
Минимална заплата от 650 лв. е възможна според синдикатите, но работодатели са скептични, че тя може да бъде факт във всички предприятия и сектори на икономиката.
„За ИТ сектора 650 лв. не е голяма минимална заплата и днес, но в редица икономически дейности средната работна заплата е под 600. Т.е. не може във всички икономически дейности да бъде адекватна една и съща минимална работна заплата“, казва Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.
Бизнесът освен това смята, че обещанието за по-висок данък върху заплатите от над 10 хил. лв. ще доведе до трудно задържане на високообразовани кадри у нас.
Освен това, ако се вдигне административно минималното заплащане, това може да накара бизнеса да мине в сивата икономика.
Що се отнася до идеята за нулев данък за младите предприемачи – спорно колко хора ще поемат такъв риск.
Според синдикатите обаче има борба с корупцията, ще има и нови инвеститори, което ще позволи по-сериозен ръст на доходите.
„Трябва да стигнем при хората при домакинствата да имат повече разполагаемост, за да могат да стимулират растежа, като харчат повече“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Синдикатите настояват каквато и да бъде минималната заплата в бъдеще, тя да не се облага с данък.
А докато текат обещанията и дебатите на тема доходи, профсъюзите пресметнаха, че издръжката на живот расте и вече на човек в четиричленно домакинство са нужни над 560 лв., за да покрие своите разходи.
Вижте повече във видеото:
