Недоволство от бизнеса и синдикатите след предложението на Министерство на финансите за скок на минималната заплата с близо 45% през следващите три години. Работодателите се обявиха против административното увеличение, а синдикатите срещу намерението да е от следващата година, а не от тази.
780 лева минимална заплата и то преди данъци и осигуровки - с толкова разполага месечно помощник-възпитателят Йоана Велчева от Мездра.
„Токът ми е 100 лева, плащам газ, телефон лекарства, които всеки ден ги взимам и за прехрана нищо не остава. Парите доникъде не стигат“, казва тя.
Жената признава, че за да се справи се налагат икономии: „лишаваме се от мляко, сирене, кашкавал, намалили сме месото, плодове и зеленчуци също сме намалили.“
Директорът на общинската детска градина, където работи Йоана Велчева, подкрепя идеята минималната заплата да расте.
„Част от моите колеги наистина не успяват и изнемогват, особено тези, които са с по две деца“, добавя Калина Арсенова.
Бизнесът се обяви „против“ административен скок на най-ниското възнаграждение и заяви, че заплатите не са спирали ръста си.
„В частния сектор ръстът е 17,7% за последното тримесечие на годишна база. Да се борят за по-висока средна заплата. Повишавайте си квалификацията, работете на няколко места, започнете малък бизнес“, заявява председателят на АИКБ Васил Велев.
Синдикатите също изразят недоволство - заради намерението на държавата да замрази минималните доходи през тази година, а да ги увеличи до 940лв. през 2024 г.
„Реалистично е, разбира се. Това навярно е заложено в Кодекса на труда, т.е. 50% от средната работна заплата. Това бяха и нашите очаквания – между 950 и 1000 лв., според тази формула от януари следващата година“, смята Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“.
Прогнозата на работодателите е, че тази година заплатите в частния сектор ще нараснат с 8-10%.
Данък свръхпечалба
Предлага се всички фирми, частни и държавни, със свръхпечалби да платят еднократен и извънреден данък от 1 юли. Ставката е 33%. За bTV от АИКБ казаха, че не са съгласни с подобна мярка, особено в случаите когато компаниите са направили инвестиции и те са довели по-високи финансови резултати.
Финансовото министерство иска да ограничи плащанията в брой от 10 на 5000 лева, като аргументът за това е борбата със сивия сектор. Бизнесът подкрепя тази мярка.
Предлага се и да отпадне нулевата акцизна ставка върху пропан бутана и метана, както и за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници. Пред bTV индустриалците обясниха, че разговор по тази тема биха водили с депутатите от икономическата и бюджетната комисии в бъдещия парламент.
Припомняме, че този план ще бъде възможен само ако разчетите на кабинета бъдат одобрени от новото Народно събрание след изборите на 2 април.
