„Като в „Игра на тронове” (популярния сериал на HBO – бел. ред.) тази тъжна история е за пари и власт. Политиците са марионетки на олигарсите, олигарсите са под контрола на мафиоти, банките са пешки в играта, а хората на България плащат за корупцията в политическата система чрез стагнацията и хроничната бедност”. Това е част от коментара на Франсис Копола, публикуван в престижното издание „Форбс” със заглавие „Българската Игра на тронове”.
Шегувайки се в предишен свой материал, че кризата в България прилича на касовата телевизионна поредица, авторът потвърждава сравнението си след отговори на хора, много по-запознати със ситуацията. „Българските олигарси водят битки помежду си за политическа и финансова мощ, създават се и се разрушават съюзи, едните поглъщат другите. И тази битка е до смърт”, пише Копола.
„Запознайте се с Цветан Василев. През 2013 г. той бе обявен за "най-влиятелният българин" от „Форбс”. Банкер по професия, той притежава 100% от акциите на финансовата къща „Бромак” ЕООД, която доскоро бе собственик на малко над 50% от четвъртия по големина кредитор в България Корпоративна търговска банка. Той има и други бизнеси, работодател е на около 16 000 души. В България обаче да притежаваш банка не означава, че предоставяш капитал и стоиш в очакване на възвращаемост. Означава, че контролираш решенията кой да бъде кредитиран. Можеш да насочиш финансирането към свои предприятия и тези на приятели и близки. И точно така Василев използва КТБ.
До скоро той беше добър приятел и партньор на Делян Пеевски. Чрез КТБ Василев финансираше Пеевски, за да построи своя собствена медийна империя. В замяна на това Пеевски използва КТБ за всичките си бизнес сделки, внасяйки големи суми пари на депозит там. Експанзията на бизнеса на Пеевски, финансиран от Василев, беше толкова успешна, че сега той контролира около 85% от българските медии.
Изглежда обаче, че техният съюз се разруши. Източник, близък до Василев, ми каза, че банкерът, поставен в неудобната ситуация да осигурява пари за цели, което смята за корупционни, заплашил да оттегли финансирането на бизнес проектите на Пеевски. Интересно, но източникът не ми каза, че опитът за бъдещо затваряне дойде след безобразната борба за контрола на бившата държавна тютюнева компания „Булгартабак”, която Пеевски спечели. Нито пък той спомена, че и двамата поотделно твърдят, че другият се опитва да го убие.
Както и да е, Пеевски отвръща на удара като разплаща кредитите си, изтегля търговските си депозити и използв медийната си империя да разпространява твърденията, че КТБ е нестабилна и принуждавайки Българската народна банка да я постави под особен надзор.
Твърди се още, че агенти на Василев отговорят, разпространявайки подобни слухове чрез съобщения и имейли за банката, в която Пеевски трансферира парите си - Първа инвестиционна банка (ПИБ). Всичко това принуди БНБ и ЕС да предприемат финансови мерки за стабилизиране на ситуацията, както и президента на Република България да успокои, че безопасността на банковата система е гарантирана.
БНБ вече направи "одит" на книжата на КТБ. Той установи високи нива на свързаност между активите и пасивите на банката и бизнес интересите на Василев. Каква изненада. БНБ премести „добрата” част от активите към дъщерна банка от групата на КТБ (която ще бъде национализирана) и замрази сметките на 16 000 служители на Василев, предоставяйки държавни гаранции за всички останали депозити. Българските власти арестуваха член на ръководството на КТБ и го обвиниха в незаконно присвояване, обвиниха и Василев, че е ограбил собствената си банка – нещо, което Василев категорично отрича.
Очаквано, Василев не е в страната. Неговите фирми, лишени от средства чрез мерките на БНБ, могат да бъдат затворени или да станат друга собственост, а неговите служители се страхуват за работните си места. Изглежда Василев е стъпил накриво пред Пеевски. В България - а може би и на други места, медийни магнати притежават далеч повече власт от банкерите.
Но това е само последният кръг от много по-голяма игра. За да разберем какво наистина се случва, ние трябва да се зарови в мътния свят на българската политика.
Делян Пеевски е политик, както и медиен магнат. Дълго време е близък сътрудник на Ахмед Доган, основател и лидер на "Движение за права и свободи" (ДПС), популярно като "Турската партия", защото защитава правата на турското малцинство в България. Доган има дълга и сенчеста история: смята се, че е бил сътрудник на тайната полиция в комунистическата ера. Записа в досието си и това, че бе обект на опит за убийство през 2013 г., което обаче се оказа сценарий. Пеевски също се свързва със сенчести сделки през годините: той за кратко бе разследван за корупция през 2007 г., но делото падна. Поради мащаба на своите бизнес интереси (включително и тези на името на майка му), той ефективно контролира големи части от българската икономика.
Сегашната българското правителство, съществуващо чрез неспокоен съюз на обърнатата към Русия БСП и ДПС, несигурно е водено от технократа Пламен Орешарски. На власт само от една година (смени корумпираното правителство, ръководено от лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов, заподозрян във връзки с организираната престъпност) успя да стане толкова непопулярно, че ГЕРБ разби социалистите в изборите за Европейски парламент през май. Доган с удоволствие ще подкрепи която и да е страна, ако това означава, че неговата партия ще държи баланса на властта, както и с удоволствие ще премине на другата страна, когато му е удобно. За никой не е изненада, че след европейските избори Доган превключи верността си към ГЕРБ, унищожавайки крехката коалиция и принуждавайки президентът да се съгласи на предсрочни избори. По време на атаката срещу ПИБ обаче държавният глава не определи конкретна дата. Възможно е случилото се с двете банки да са принудили президента да зададе датата на изборите, за да успокои обтегнатите обществени нерви.
На изборите през 2013 г. Пеевски бе избран за депутат от ДПС. Правителството на Орешарски незабавно го назначава за шеф на ДАНС, но отстъпи след улични протести и искания за оставка. Въпреки това обвиненията, че правителството обслужва българските олигарси и мафиоти, продължават.
След това кабинетът „Орешарски” раздразни ЕС, задвижвайки спорния проект за газопровода „Южен поток”, напук на опитите на ЕС да се прекъсне енергийната зависимост от Русия. Той също падна под ударите на САЩ: един от основните инвеститори в проекта „Южен поток” е близък сътрудник на руския президент Путин - Генадий Тимченко, който е в списъка на санкционираните лица от САЩ. Независимо от това, злополучният Орешарски се оказа неспособна да контролира енергийния си министър, който игнорира неговите инструкции за спиране на проекта.
Но всичко това не е за „Южен поток”, макар и корумпиран. Залозите са много по-високи. В скорошно интервю за „Файненшъл Таймс” Василев, предупреди, че спора му с Пеевски е димна завеса:
„Слуховете за конфликт между мен и г-н Пеевски се използват, за да се отклони вниманието от това, което наистина се случва. Пеевски се използва като инструмент в по-голям сценарий, насочени към дестабилизиране на страната и евентуално прекратяване на валутния борд. Подозирам в това участието на политически фигури и бизнесмени с огромни дългове, които искат да се стопят”.
Източник, близък до Василев, добави, че целта на тези неназовани олигарси е да поставят ръцете си върху парите за регионално развитие, предназначени за България, много от които в момента са замразени заради опасения за корупция. Те смятат, че смяна на правителството ще насърчи ЕС да отпусне средствата, които ще се излеят направо към любимите на олигарсите проекти.
Като в „Игра на тронове” тази тъжна история е за пари и власт. Политиците са марионетки на олигарсите, олигарсите са под контрола на мафиоти, банките са пешки в играта, а хората на България плащат за корупцията в политическата система чрез стагнацията и хроничната бедност.
И още едно допълнително измерение на ситуацията, споменато от бившия вицеканцлер на Германия Йошка Фишер в едно неотдавнашно негово изказване пред Европейската асоциация за рисков капитал във Виена. Той предупреди за амбициите на руския президент в региона и каза, че едно от нещата, които трябва да получат по-тясна връзка между членовете на ЕС, е необходимостта да се защитават срещу Руската мечка. България, както и Украйна, е разделена между тези, които са проевропейски настроени, и тези, които са проруски, с хитрия Доган, който ги противопоставя едни на други. Но разликата между Украйна и България е, че България е член на ЕС. Проникващото руското влияние в България обаче може да дестабилизира източната граница на ЕС.
Няколко души, които се свързаха с мен след предишни мои статии по темата, питат защо ЕС не прави нищо за това. Простият отговор е, че ЕС има много други проблеми в своята си чиния, като слаб растеж, висока безработица, потенциална дълговата криза в Италия, лоши банкови неуредици в Португалия и Австрия с възможността от разпространение в други области, както и разклатените банки навсякъде. И там е вакуума в лидерството в Комисията в момента. "Малка и маловажна", България просто не е на радара на Комисията.
Но това е грешка. Може и да е малка, но България със сигурност не е маловажна. Банковата система на Балканите е силно свързана, както и рискът проблемът да се прехвърли в останалата част на Европа чрез австрийски, френски и италиански банки. Сериозна нестабилност в българската банкова система може да доведе до системна криза далеч отвъд нейните граници. БНБ вече поиска от ЕС преразглеждане на банковия надзор, свърза се и с ЕЦБ за присъединяване към единния европейски надзорен механизъм – това е първата страна от ЕС извън еврозоната, която предприема такава стъпка. Това показва колко притеснена е БНБ от възможността за по-нататъшни политическо-индуцирани банкови фалити със системни последствия. ЕС трябва да се обръща много повече внимание”.