Населението на България е сред най-бързо намаляващите в света. От 1990 г. насам тя вече изгуби 1/5 от него. Но какво означава това за онези, които остават в страната, пита се кореспондентката на Би Би Си Рут Алегзандър в репортаж от страната ни.

Дълбоко в българската провинция, в област Перник, направих рядко откритие, разказва тя. Но не ризата с традиционна българска шевица е изненадала журналистката, а фактът, че 30-ина годишен човек живее на село.

„Всичките ми приятели, с които израснах тук, заминаха”, споделя той. Заминали са и много други млади българи – в търсене на работа в по-големите градове.

Стоян признава, че има късмета да работи в планинското село Пещера като ръководител на фолклорна група и организатор на ежегоден фестивал в региона. Въпреки това обаче той намира, че животът в селото не може да се развива.

„Невъзможно е да намериш човек в селото или окръга, с когото да създадеш семейство, защото няма млади хора. Единственият начин да си намеря някого е, ако съм в града”, казва Евтимов.

„Ще ми бъде много трудно и мъчно да оставя селото си, но в някакъв момент ще трябва да го направя”, споделя той.

От десетилетия насам селата в България стават все по-пусти.

След като комунистите вземат властта след Втората световна война, бяха направени ТКЗС-тата, а много земеделски работници намериха работа в новите заводи. След падането на комунизма през 1989 г. ТКЗС-тата спират работа, тенденцията към преселване в градовете се изостря. А и много хора не спират дотук и си търсят работа в чужбина.

През 1989 г. населението на България беше почти 9 млн. Сега е малко над 7. До 2050 г. този брой вероятно ще падне под 5,5 млн. До края на века пък ще е наполовина от сегашните нива.

Този отлив на хора допринася за друг фактор за демографската криза в България – тъй като много от младите хора са емигрирали, в страната раждаемостта е ниска.  

„Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди десет години”, споделя Стефка – собственичка на магазин. „Сега малкото момиче и майка ѝ живеят в Кипър”, добавя тя. Жителите на селото ѝ са на възраст от около 60 години. Стефка се притеснява, че ще трябва да затвори магазина, защото няма други клиенти.

Високо в планината, магазините вече за затворени, заедно с училищата, а обществен транспорт няма.

„В това село живееха повече от 600 души”, казва 70-годишният Боян от Калотинци. „Някои починаха, други се преместиха в градовете и сега сме 13 души”.

В с. Смиров дол баба Станка е седнала на пейка край пътя, търпеливо чакайки подвижния магазин, който обслужва района. „Аз съм родена в това село и го помня като беше пълно с хора”, разказва тя. „На нашата улица, например, в миналото живееха много хора. Сега само аз живея тук.”

Чувства ли се самотна? „Разбира се, че съм самотна. Много е тежко”, казва възрастната жена през сълзи.

Хората в Калотинци и околните села пазаруват от мобилен магазин, който идва тук три пъти в седмицата. Обслужва ги семейство Атанас и Лили Борисови. Техният ван е добре зареден със стока – от хляб и кисело мляко до цигари и бира, продават се дори и лекарства. За 10 години не са пропуснали да дойдат в селото нито веднъж, даже и през зимата, когато планинските пътища са покрити със сняг.

„Тъй като са малко хора, ние се отнасяме приятелски с всеки един от тях, и се опитваме да им помогнем с каквото можем”, казва Лили.

Очевидно всички хора от селото ги познават, но Лили споделя, че клиентите и продажбите им намаляват. „Започваме да се притесняваме, ако някой не се появи на обичайното място, където се срещаме, особено ако това е през зимата. Всъщност сме имали случай, в който намерихме един човек починал”, добавя Лили.

Българското правителство въвежда мерки, целящи да спрат понижаването на населението чрез насърчаване на раждаемостта. То се стреми и да окуражи етническите българи да се завърнат в страната, но без успех.

Имигрантската криза – решение на демографската криза в България?

„България няма нужда от необразовани бежанци”, казва зам.-министърът по демографската политика Валери Симеонов, един от лидерите на коалицията „Обединени патриоти”.

„Те имат различна култура, различна религия, дори различни ежедневни навици”, добавя още той. „Благодарение на Бог България е сред най-добре отбраняваните държави от имигрантското нашествие в Европа”, казва Симеонов, имайки предвид оградата с дължина 260 км по границата с Турция, която трябва да спре навлизането на бежанци в страната.

Според проверка на ЕК България е приютила само 50 от бежанците, които пристигнаха в Европа от Северна Африка и Близкия Изток между 2015 и 2017 г.

Ясно е, че българското правителство не вижда решение на проблема с населението в имиграцията. Въпреки това управляващите имат много идеи как да се увеличи броят на жителите, в страната обаче хората имат усещането, че политиците говорят повече, отколкото действат.

Преди да напусне България, Рут Алегзандър се среща отново с Боян от Калотинци.

„Ние сме забравени”, казва той.

„Забравени от политиците и от Бог. Управляващите няма да направят нищо за нас. Грижа ги е само за своите собствени интереси. Те не се интересуват от хората – особено от старите хора в селските райони. Не се интересуват от младите хора, защото те са зад граница. Политиците като цяло не се интересуват и българската държава изчезва”, казва той.