Военните конфликти, гоненията, нарушаването на човешките права и насилието през 366-те дни на 2020 г. в различни краища на света принудиха 82,4 млн. души да напуснат домовете си. Това е 4-процентово увеличение в сравнение с предходната година. В цифрата са събрани милиони съдби, хиляди изминати километри и стотици разделени семейства.
И още – само през последните три години почти 1 млн. деца са се родили бежанци: непознаващи родината и уюта на бащиния дом. Скитащи и търсещи страна, която да ги приеме и да им позволи да намерят покрив там, където не са и предполагали, че ще отраснат.
На този фон, според данни на Държавната агенция за бежанците, през изминалата година, белязана от COVID-19, 3525 лица са потърсили закрила у нас, като 821 са получили международна такава. Въпреки пандемията това е скок с 38,9% в сравнение с 2019 г., когато те са били 2152.
Борислав Грозданов от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България обяснява пред bTV, че много от чужденците възприемат България като транзитна държава, а в обществото битува заблудата, че на тези хора се предоставя голяма финансова помощ.
„На практика, за времето, в което хората, търсещи закрила, са в центровете за настаняване, те получават 20 лв. на месец. Много от молбите за закрила на бежанците от Афганистан и Ирак са отхвърляни от Държавната агенция за бежанците, въпреки че в страните им се водят военни конфликти, които застрашават живота и сигурността на местните. Това кара немалка част от бежанците да напуснат България и да се отравят към Западна Европа, където шансът да им бъде предоставена закрила е много по-голям“, допълнва той.
Момичето, което вярва, че ученето е за всички
Всяко „правило“ си има своето изключение и историята на 15-годишната Бехназ Хабиби, която вярва, че ученето е за всички без значение от произход и религия, го доказва отново. Младото момиче символизира поредната и непоследна съдба, повлияна от военни конфликти, преследване и насилие, но намерила сили и нужната воля да продължи с живота си.
Бехназ идва в България през 2016 г. заедно със семейството си. По произход е от Афганистан, но родителите ѝ бягат от дома си заради военните конфликти. Подобно на милиони други афганистанци, тя е родена като бежанка в Иран и никога не е виждала родината си.
„В Иран не е добре приета заради произхода си, нямала е достъп до почти никакви права и често е била жертва на дискриминация. Както тя, така и по-големия ѝ брат Саид са срещали доста проблеми в училище“, разказват от ВКБООН в България.
След като тя и семейството ѝ решават да поемат по дългия път към свободата и безопасния живот, се озовават у нас и са настанени в Държавната агенция за бежанците в Харманли. Малко след това Бехназ и Саид са записани на училище в село Българин, където учителите им помагат да се приобщят и да дадат най-доброто от себе си, макар и в ново и непознато място. Тяхната любов към ученето и мотивацията за развитие изпъкват. Не след дълго, благодарение на усърдието си научават български език, полагат успешно изпитите след 7. клас и са приети в гимназия в Димитровград, където опознават света и до днес.
Трудолюбието ражда големи мечта, като за Бехназ това е пилотската професия, а за Саид – професионалният футбол. И двамата вярват, че със старание и постоянство могат да постигнат всеки блян и че образованието е в основата на успеха.
Трънливата пътека на интеграцията
Но нека се върнем в началото на пътя към бежанския статут, който позволява на деца, като Бехназ и Саид днес да посещават училище и да се развиват. До момента на получаването на статута Държавната агенция за бежанците предоставя възможност за подслон и настаняване, здравни грижи, помощ при намиране на работа, както и за образование. След това бежанецът има две седмици да напусне приемателния център и да се справя сам.
Според приетата наредба местната власт е отговорна за интеграцията, но нейното участие е пожелателно.
По думите на Борислав Грозданов интеграцията включва комплексни услуги. След като получат статут, бежанците трябва да си намерят дом и работа, както и да запишат децата си на училище, да намерят личен лекар. Често те се лутат и не знаят към кого да се обърнат. Затова на помощ идват неправителствените организации, които помагат в различни сфери, като например обучение по български език, преводи, придружаване и социални услуги.
„Ситуацията с образоването се подобри, след като преди 4-5 години бе променена законовата рамка, която позволи голяма част от децата бежанци да влязат в българската образователна система. Първоначалните страхове и предразсъдъци към тях бяха преодолени и сега все повече деца имат достъп до образование, а техните родители се приемат като част от местната общност“, добавя Грозданов.
Той допълва, че по-възрастните бежанци срещат повече трудности в социалната и културна адаптация и често езиковата бариера е основна пречка за това. Децата пък най-лесно успяват да се адаптират в новата среда, тъй като бързо научават езика и намират приятели в училище.
COVID-19 допълнително утежни ситуацията
„Пандемията оказа доста негативно влияние върху бежанците. Основните засегнати от пандемията сектори, като ресторантьорство, са тези, в които бежанците работят и немалка част от тях бяха освободени от длъжностите си. Редица неправителствените организации, с които работим, ни информираха за голям брой получени заявки за финансова подкрепа от страна на бежанци, загубили работата си. Повечето от тях живеят под наем и при липса на доход имаше реална опасност да останат на улицата“, разказва Грозданов.
Той допълва, че поддържат връзки с много компании, които преди пандемията са имали интерес да наемат бежанци заради недостиг на работна ръка, но след избухването ѝ броят им чувствително е намалял, а изискванията са се повишили.
„Образованието на децата бежанци също пострада. Въпреки че бяха формално обхванати, повечето от тях изпитаха сериозни затруднения с дистанционното обучение заради недобро владеене на български език и липса на подкрепа от страна на учители или връстници, което води до ниска мотивация. Голяма част от учебният материал ще трябва да се наваксва през лятото или през новата учебна година“, смята Грозданов.
А толерантността… я има
Според последното годишно проучване за нагласите към бежанците на ВКБООН в България и Института по философия и социология при БАН българите проявяват повече толерантност и готовност за подкрепа спрямо бежанци, отколкото към икономически мигранти. Според данните през 2020 62% от сънародниците ни биха приели хора, които бягат от война и преследване в държавите им на произход.
Проучването показва, че по отношение на интеграцията на бежанците за българите по-важни са социалните умения, отколкото цветът на кожата или раса. 84% от анкетираните заявяват, че за тях е най-важно бежанците да „приемат местния начин на живот“, 80% казват, че трябва да „имат професионални умения“, а 77% смятат, че трябва „да се самоиздържат“.
Как можем да помогнем на бежанците, потърсили закрила у нас?
Грозданов обяснява, че неправителствените организации реализират различни проекти за подпомагане на бежанците и винаги са отворени за подкрепа от всеки, който има желание и интерес. Възможностите са свързани с доброволчески дейности за социално приобщаване, образователни дейности за деца бежанци, логистична подкрепа за дарения в натура, подготвяне на събития. Организират се и кампании за дарения в натура, както и фондонабирателни инициативи за покриване на образователни, здравни и други нужди на бежанците.
Нуждаещите се от помощ винаги могат да се обърнат към ВКБООН в България., която работи в тясно сътрудничество с държавните власти, за да изградят ефективна и функционираща система за закрила. А държавата има основна отговорност да предостави помощ и подкрепа на бежанците.
„Обикновено бежанците се отчитат като числа от статистика или етикети. Но когато говорим за тях, трябва да знаем, че зад всяка цифра стои човек, принуден да напусне дома си, лична история, страдание, надежда и разбира се мечти. Това, за което мечтае всеки човек, който е бил принуден да напусне дома си, е да може един ден да се завърне в родното си място, а дотогава да живее в сигурност и с достойнство“, отбелязва Грозданов.
