Нарастват случаите на отблъскване на бежанци и лица, търсещи убежище в европейските държави, макар към момента броят на пристигащите да е значително по-малък, отколкото през периодите на криза. Това се съобщава в доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН).
Агенцията призовава държавите спешно да разследват подобни случаи и да спрат насилието срещу мигранти по европейските сухопътни и морски граници.
„Зачитането на човешкия живот и правата на бежанците не е избор, а законово и морално задължение. Въпреки че държавите имат законното право да управляват своите граници в съответствие с международното право, те също трябва да зачитат правата на човека“, коментира заместник-върховният комисар за международна защита Джилиън Тригс.
ВКБООН заявява, че през последните месеци получава „непрекъснат поток от доклади за държави, ограничаващи достъпа до убежище“. А тези действия са в абсолютен противовес на Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на ЕС, които изискват от държавите да защитят правото на всяко лице да търси убежище дори ако е влязъл неправомерно на територията на европейска държава. Властите нямат правомощията да откажат влизане в страната без предварителна индивидуална оценка на всеки търсещ закрила.
Тригс допълва, че „отблъскването се извършва по насилствен и очевидно систематичен начин. Лодки, превозващи бежанци, се събират на куп и след това се изтласкват обратно в морето. Мнозина съобщават за насилие и малтретиране от държавни сили. Бежанците, пристигащи по суша, също са неофициално задържани и принудително връщани в съседни държави, без да се отчитат нуждите им от международна закрила".
Пандемията от COVID-19 не е оправдание
ООН е категорична, че пандемията от CОVID-19 не трябва да се използва като оправдание за отказ на убежище или статут на бежанци.
„Едновременно можем да се предпазим от пандемията и да осигурим достъп до убежище “, категорична е Джилиън Тригс.
Броят на пристигащите в ЕС продължава да намалява всяка година. През 2020 г. те са 95 000 души, което е спад от 23% в сравнение с 2019 г. (123 700 души) и с 33% в сравнение с 2018 г. (141 500 души).
„С толкова малко пристигания в Европа, това трябва да е управляема ситуация. За съжаление въпросът за правото на убежище остава политизиран", добавя заместник-върховният комисар за международна защита.
„Черната книга” на хилядите нелегални случаи на отблъскване на бежанци от ЕС
През декември надзорната организация „Мрежа за наблюдения на граничното насилие” (BVMN) предаде на Европейската комисия доклад така наречената „Черна книга“ от 1500 страници, документираща случаи на незаконно отблъскване. Тя се концентрира върху „Балканския маршрут” и историите на над 12 500 жертви на нарушения на правата на човека.
„Толкова сме шокирани от безкрайните разкази за безмилостно, садистично и унизително насилие – напомнящо за брутални диктатури. „Черната книга” хвърля малкото необходима светлина върху тази тъмна глава на ЕС. Надяваме се, че това ще допринесе за прекратяване на тези престъпления ", казва германският евродепутат Корнелия Ернст.
Докладът обединява четири години работа и сочи към зеещата дупка в търсенето на отговорност на извършителите, включително държави членки и агенции на ЕС, а също и Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“. Тя вече е разследвана от Надзорния орган на ЕС за борба с измамите (OLAF) по редица искове, включително твърдения, че нейни служители са участвали в принуждаването на мигранти да излязат от водите на ЕС на гръцко-турската морска граница. От „Фронтекс“ отричат обвиненията, но съобщават, че в момента провеждат вътрешно разследване по случая.
„Балканският маршрут” – пътуване, известно с трудности и насилие
Европейската бежанска криза ескалира през 2015 г., когато стотици хиляди бежанци напускат домовете си след войните в Близкия изток. По данни на „Евростат“ само през 2015 г. и 2016 г. над 2,4 милиона бежанци са потърсили убежище на територията на Европа. Повечето от тях преминават през „Балканския маршрут”, за да достигнат Западна и Централна Европа.
Тежкото пътуване към новия живот за бежанците обикновено започва в Турция и продължава през „транзитните страни” като Гърция, България, Сърбия, Хърватия, Словения, за да се установят след това в Италия, Германия и Австрия. Често лицата, търсещи убежище, не могат да достигнат крайната си дестинация, защото са арестувани от властите на някоя от страните от „Балканския маршрут” и връщани в началото на пътя.
Много от тях с години живеят в импровизирани палаткови лагери – без документи, достатъчно храна и питейна вода. „Бежанците ще продължат да се опитват да пресичат „Балканския маршрут” и да рискуват живота си при липса на други по-безопасни и законни възможности“, казва Стефан Оберайт, ръководител на мисията на „Лекари без граници“ в Гърция.
