Андрю Полак е средностатистически американец, попаднал в ужасяваща ситуация.
На 14 февруари поредният невръстен стрелец открива огън срещу съучениците си. Този път мишената е училището в Паркланд, на около 70 километра от Флорида. Скоро след съобщенията за стрелбата родители се събират край гимназията в очакване на информация за децата си. Андрю Полак чува най-лошото – дъщеря му Медоу е сред 17-те жертви.
Няколко дни по-късно Андрю Полак заминава за Вашингтон, където се среща с американския президент Доналд Тръмп. На срещата, предавана на живо, той се обръща към цялото общество: „Писна ми, защото никога няма да видя дъщеря си отново! Тя не е тук, не е тук! Тя е в гробището „Цар Давид”! Там ще ходя да виждам детето си!”.
„В колко училища и колко деца трябва да бъдат застреляни? На това трябва да се сложи край – от тази администрация, от мен. Няма да мигна, докато не решим този проблем. Г-н президент, ще решим този проблем”, заяви той пред американския президент.
Тръмп реагира с предложението да се въоръжат и учителите, а част от големите компании се обявяват публично против политиката на NRA – всесилната американска оръжейна асоциация, която защитава правата на всеки да притежава оръжие. Според „Ню Йорк Таймс” асоциацията е толкова могъща, че политическата кариера на когото и да било е почти невъзможна без нейната благословия.
Днес в САЩ има 5400 официални производители на оръжия, които са под шапката на NRA и са изградили най-влиятелното лоби в коридорите на Конгреса.
Как един баща, загубил дъщеря си заради факта, че всеки може да си купи оръжие по всяко време и навсякъде, гледа на тази тема, толкова разделяща и толкова неудобна за американското общество?
– Г-н Полак, приемете нашите искрени съболезнования за вашата загуба. Какво дете беше Медоу?
– Дъщеря ми Медоу щеше да е абитуриентка тази година. Имаше си сериозен приятел през последните 4 години – момче на име Брандън; той е невероятно хлапе, като осиновен син ми е. Светът беше пред нея. Присъствието ѝ озаряваше всяко помещение, в което тя стъпи. Царица на селфитата – обичаше да си прави селфи снимки. Беше невероятна – озарителна, много контактна и с много силна воля. Тя би ме подкрепила за това, което правя сега. Това не е шега работа. Дъщеря ми беше убита. Искам и света, и вие в България да разберете, че не съм искал да правя това, то просто се случи на мен, а аз съм най-обикновен човек, който иска просто да си почива, да си прекарва приятно със съпругата и децата. И изведнъж това се случи. И проблемът е, че се случва за стотен път последните 20 години.
– Много хора на ваше място биха рухнали. Но вие събрахте сили, отидохте при Тръмп и му казахте в очите, че няма да се примирите и няма да намерите покой, докато не оправите системата. Как се почувствахте, след като направихте това обръщение, гледано от милиони хора по целия свят?
– Ще ви кажа следното: когато някой убие вашето дете, ще откриете, че сте станали по-силни. Сега аз имам сърце като на лъв. Не мога да бъда спрян – никой не може да ме спре, не ме интересува с кого разговарям.
Но как Андрю Полак - израсналият в Лонг Айлънд през 70-те баща вижда тази промяна? Мисли ли, че бойкотът на големи компании като „Делта” срещу Американската военна асоциация е правилен? Или предложението на Тръмп – дори и учителите да бъдат въоръжени, е по-работещо?
– Слушайте, това не е моята битка. Аз не се боря срещу NRA, нямам проблем, тоест, това не е моята битка. Моята битка е с училищата. Моята битка е за защитата на децата ни в училищата. Това няма нищо общо с контрола над огнестрелните оръжия. Когато се качите на самолет в България, чувствате ли се в безопасност? Питам ви, някой може ли да ви застреля в самолета?
– Да, защото мерките по летищата са много сериозни.
– Да де, тоест отговорът е „Не” - не може да ви застрелят, докато сте на самолета, нали така?
Да, и точно така трябва да е, но защо не е така и за децата ни, когато отиват на училище? (...) Децата трябва да се чувстват в безопасност, когато ходят на училище – това ми цялата теза. Това да няма изобщо място в мисловния им поток – трябва да е като когато си на самолет и не се притесняваш, че някой ще те застреля или ще овладее със сила самолета. Не смятате ли, че дължим това на децата си?
– Как се стигна дотам, че в САЩ можеш да си купиш по-лесно автомат, отколкото да си купиш бутилка вино или една бира?
– О, това не е вярно! Не е истина. Аз имам разрешително за огнестрелно оръжие и трябваше да ходя на инструктаж и да мина проверка за полицейско досие. Така че това е фалшива представа. Но аз не съм експерт по темата за оръжията и не мога да разговарям с вас на тази тема, понеже не съм експерт по нея, но съм експерт в това да бъда баща. И това, което искам да направя, е да направя училищата по-безопасни.
– Вие имате ли оръжие?
– Не искам да влизам в това. Дъщеря ми обичаше да ходи на стрелбище и да стреля там, но проблемът е в това да оправим училищата – върху това трябва да сме съсредоточени. Не огнестрелните оръжия убиват хора, а откачалките. Моят акцент е на това, което казах, включително и за вашата страна, за самолетите – същото трябва да е и с чувството за безопасност на децата.
– Да, но как можем да спрем лудите хора да не използват оръжия, ако оръжието се продава толкова свободно? Това е въпросът, който си задаваме в Европа.
– Тук не е толкова лесно да се закупи оръжие. Във Флорида ще има промени с новите закони. Ще се постави сериозен акцент на психическите заболявания от страна на губернатора на Флорида. Но децата трябва да имат усещане за безопасност, когато ходят на училище. Както казах, по темата за оръжията не съм експерт. Аз лично харесвам огнестрелните оръжия, разбирате ли, но това няма нищо общо с усещането за безопасност в училищата.
– Вие подкрепяте ли Тръмп, харесвате ли Тръмп?
– Срещнах се с него и ми се стори добър човек. Не сме седяли цял ден заедно, но ми се стори много истински. Това ви казвам аз: не е необходимо всички да вярват на това, което медиите искат, понеже медиите имат собствени цели, които не съвпадат с целите на народа. А Тръмп прави осезаеми промени в държавата. Но аз даже не искам да говоря за него, понеже не става дума за него, а за безопасността в училищата.
– Какво мислите за неговото предложение след случая с убитите деца, сред които и вашата дъщеря, и учителите да се въоръжат в училище?
– Мога да коментирам само за Флорида. Като каже нещо подобно, той просто разсъждава на глас. Знам, понеже съм се срещал с него. Във Флорида също разсъждавахме по подобен начин, но губернаторът и законотворците предложиха страхотна идея за учителите. Няма да въоръжаваме учителите, това си го пише в проектозакона. Предложението е за обучение за статут на училищен шериф. Записването ще е напълно доброволно. Ако даден учител иска да се запише за програмата, той или тя ще премине специално обучение за придобиване на този нов статут, който ще дава право за носене на огнестрелно оръжие в училище. В Америка ние имаме правото на избор, което е едно от нещата, които правят тази страна велика – дава ти правото да избираш да правиш каквото искаш. Това, което казвам на хората в Америка, е, че ако искат да изпращат детето си в училище, където не се допускат оръжия, то това е тяхно право.
– Андрю, но как да защитите всички училища, в които всеки може да влезе с оръжие? Всеки един ненормалник може да вземе автомата на баща си и да избие съучениците си. Как да защитите хиляди училища? Децата да учат в нещо като военни бази ли?
–Добре, нека преминем пaк към следващата стъпка. Забравете за това с оръжията. Аз чета, че в Европа хората биват прегазвани от терористи с автомобили. Има ли значение дали терористът използва брадва, нож или отвертка? Трябва да се отървем от този вид мислене. Повтарям, че щом е възможно в самолета да си в безопасност, то и в училището трябва да може децата да не се притесняват за своята безопасност.
