Европейската комисия обяви 13 нови обекта, които получават Знака за европейско наследство за 2025 г., като признание за тяхната ключова роля в историята и културата на Европа. България е представена с два обекта – праисторическият комплекс Провадия-Солницата и проектът „Места на мира“ – европейска мрежа от обекти в България (Кайнарджа), Португалия, Испания, Франция, Унгария, Словакия и Хърватия, където между XIII и XIX век са сключени мирни договори.
Знакът за европейско наследство е водеща инициатива на програмата „Творческа Европа“ и отличава обекти, които са оказали дълбоко въздействие върху историята, културата и развитието на Европейския съюз.
67 обекта са получили Знака за европейско наследство в предходни години. Тази година се отбелязва значително увеличение на отличените обекти, като най-големият брой получатели от 2014 г. насам подчертава значимостта на сектора на културата.
Тринадесетте обекта бяха избрани от комисия от независими експерти от списък с 21 одобрени кандидати. Победителите ще бъдат поканени на церемонията по връчване на наградите „Знак за европейско наследство“, която ще се проведе на 22 април 2026 г. в Брюксел в присъствието на комисаря Глен Микалеф.
Обекти със Знак за европейско наследство и кое го различава от Списъка на ЮНЕСКО?
Европейските обекти на културното наследство представят важни етапи в създаването на съвременна Европа. Като се започне от зората на цивилизацията и се стигне до съвременна Европа, тези обекти са израз и символ на европейските идеали, ценности, история и интеграция.
Тези обекти се избират от 2013 г. насам заради символичния си характер, ролята, която играят в европейската история, и дейностите, които предлагат. Те допринасят за сближаването на Европейския съюз и неговите граждани.
Между Знака за европейско наследство и Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство има някои различия.
Знакът за европейско наследство е инициатива на Европейската комисия, която отличава обекти със значима роля за историята и интеграцията на Европа и поставя акцент върху тяхната символична стойност за европейската идентичност.
Той е насочен към обекти в рамките на Европейския съюз и може да включва не само сгради и археологически обекти, но и документи и места на важни исторически събития.
За разлика от него, Списъкът на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО има глобален обхват и включва обекти с изключителна универсална стойност за цялото човечество.
Солницата на Провадия - историята на най-стария солодобивен и градски център в Европа
Около 5600 г. пр. Хр. неолитни земеделци от днешна Тракия напускат домовете си, преминават Стара планина и се заселват около солените извори край днешния град Провадия. Правят това заради непреодолимата необходимост от набавяне на жизненоважното за съществуването им вещество, което сега наричаме готварска сол, която поне няколко хилядолетия има ролята и на първите пари. Така новите заселници поставят началото на най-древния солодобивен център в Европа с технология, използвана и до днес – изпаряване на солената изворна вода в керамични съдове.
Продукцията се търгува на юг, чак до Егейско море. Започва се с използването на специално изградени куполни пещи, намиращи се вътре в жилищата. Поради голямото търсене на сол две–три столетия по-късно технологията е усъвършенствана и производството е изнесено извън селището, в производствен център.
Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия в Североизточна България. Представя останките на солодобивен център (5600–4350 г. пр. Хр.), превърнал се в праисторически градски център на европейския континент (4700–4350 г. пр. Хр.). Състои се от производствен център с обредни ями (1), неукрепено, а по-късно и укрепено с каменни стени селище (2), ритуално поле (3) и некрополи (4, 5). Заема площ около 30 ха. Възникването и развитието на комплекса е пряко свързано с т. нар. Мировско солно находище, върху което той се намира.
През късната праистория производителите на готварска сол държат монопола на „бялото злато“ върху огромен регион – от река Дунав до Бяло море и от Черно море до Централните Балкани. Готварската сол се превръща в стратегическа суровина и придобива значението на стокови пари, поради което селището изпълнява функциите на първи „монетен двор“ в праисторическа Европа.
Необходимата топлина за изваряването на разсол в керамични съдове се акумулира в специализирано съоръжение или се осигурява от открит огън чрез изгаряне на дърва. В края на халколита се налага промяна на технологията – водата от разсола се изпарява в голям „басейн“ при използване на топлината на слънчевото греене.
На комплекса принадлежат още некропол от ранната бронзова епоха, скитски гроб (VI век пр. Хр.), резиденция на тракийски владетел през II–I век пр. Хр. и натрупана през следващите столетия голяма тракийска надгробна могила.
Археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата започват през 2005 година и продължават вече 20 археологически сезона. Извършват се от голям интердисциплинарен екип от археолози от Националния археологически институт и музей при БАН и Историческия музей в Провадия, от музеи в страната, както и от специалисти от различни естественонаучни и технически области от институти и университети в България, Белгия, Германия, Франция, Сърбия, Великобритания, САЩ и Япония, както и от български и чуждестранни студенти.
Провадия в превод означава „овца“
Провадия е един от най-старите градове в Североизточна България. Той има многовековна и интересна история. Преди 7400 години южно от него праисторическите хора произвеждат готварска сол. През III век на платото Калето, което е в непосредствена близост до града, е изградена величествена крепост.
Историческите имена на средновековната крепост, чиито руини са запазени до днес, включват Проват (на византийски гръцки), Овеч (на български), Прованто (на италиански) и Правади (на турски). Гръцкото име и неговите адаптации произлизат от думата πρόβατο (provato) – „овца“, а средновековното българско име съответства директно на същото значение.
Градът е стопански, административен и военен център на региона, седалище на митрополия. В него живеят траки, римляни, византийци, българи, турци, евреи, арменци. Той е свързан с цар Петър II, брат му – цар Калоян, движението начело с цар Ивайло, османското нашествие, въстанието на Константин и Фружин, похода на полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г. През XVI–XVII век тук се оформя голяма колония на дубровнишки търговци. Градът се разраства. По време на Руско–турската война (1828–1829) той е напълно разрушен и години наред се възстановява.
След Освобождението за кратко Провадия е седалище на окръжие и в продължение на осем десетилетия – околийски град. Той се развива като промишлен и търговски център, създават се трайни културни традиции. През 1923 г. в Провадия и околията има силно брожение срещу Деветоюнския преврат. Днес градът е известен с производството на разсол за химическите заводи в Девня и с Националния конкурс за млади музикални изпълнители „Светослав Обретенов“. В него живеят малко повече от 14 000 души. Общината включва и 24 села. Природните дадености, наличието на жп линия и автомагистрала „Хемус“, близостта на Черно море и град Варна, летище, пристанища и др. са фактори, които благоприятстват развитието на града и околните селища.
„Проводи я!“: Любовен триъгълник стои зад името на града?
Метните в Провадия разказват една любопитна любовна история – притча, за която вярват, че е причината градът им да се казва именно по този начин.
Приказката звучи така:
Някога местният управник Реджеб бей имал двама сина — Ахмед и Мехмед. Макар между тях да имало две години разлика, те си приличали толкова много, че хората често ги бъркали. Били красиви, стройни и възпитани младежи, уважавани от всички в селището. Баща им възнамерявал да им създаде хареми, но съдбата решила друго — и двамата се влюбили в една и съща девойка.
Момичето се казвало Биляна и било прочуто с красотата си не само в селото, но и из цялата Варненска околност. Със златисти коси, сини очи и изящна осанка, тя впечатлявала всички, а гласът ѝ бил толкова красив, че според преданието дори птиците замлъквали, за да я слушат. И двамата братя силно я обикнали и нито един не желаел да се откаже.
Изправен пред труден избор, Реджеб бей намерил необичайно решение. Построил две големи къщи на два срещуположни баира и решил Биляна да живее последователно при всеки от синовете му — по една седмица при единия и по една при другия. Родителите на девойката били съкрушени и възразили срещу подобна съдба за дъщеря си, но нямали сили да се противопоставят на волята на бея.
Така Биляна започнала да преминава от едната къща в другата. Щом привикнела към единия брат, от отсрещния хълм се разнасял вик: „Проводи я!“, и тя трябвало да се премести. Това се повтаряло отново и отново, докато изразът станал част от ежедневието на местните хора.
Според легендата именно от този често повтарян призив — „Проводи я“, тоест „доведи я“ — произлязло името на селището, което по-късно станало известно като град Провадия.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
