Застаряването на нацията продължава. Всеки четвърти българин е над 65 години, алармира НСИ. В края на миналата година населението наброява 6 423 207 души.
Това е с над 14 000 по-малко спрямо 2024 г. Процентът на българите в трудоспособна възраст е 58,6%.
Разпределението на мъжете и жените е почти еднакво, но все пак дамите взимат превес с близо 3 335 000, или 51,9%. Мъжете са 3 088 245 души, или 48,1%.
Най-много хора на 65 и повече навършени години има в областите Видин, Смолян и Габрово. Във Видин делът им е 31,6%, в Смолян – 31,1%, а в Габрово – 30,8%. Най-малко са възрастните в София-град – 19,2%, и във Варна – 21,7%.
Средната възраст на населението в градовете е 44 години, а в селата – 47 години.
Населението на Габровско е около 100 000 души, близо 40% от тях са пенсионери. В община Дряново живеят малко над 8700 души - голяма част от тях са възрастни хора.
Всяка година броят на учениците намалява, казва Стефка Стоянова, учител в местната професионална гимназия.
„Става все по-трудно, по-малко деца завършват седми клас и това налага ние да търсим ученици, да провокираме техния интерес – от Трявна, от Плачковци, от Габрово. Успяваме на този етап, но какво ще стане занапред“, казва Стефка Стоянова.
Липсата на развита икономика и работни места в по-малките населени места води до отлив на млади хора, които търсят по-добри възможности за живот и реализация навън, казват експертите.
„Ще продължават да се обезлюдяват територии в страната. Доста е дисбалансирано териториалното население в страната – имаме концентрация в големи градове, почти всеки пети живее в София. Варна, Бургас, Пловдив също са притегателни центрове. Това, което води хората при тяхната миграция, това е работата, образованието, условията“, посочва Магдалена Костова, директор „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
Раждаемостта в България е ниска, но това е характерно за развитите страни, в които жените имат и други приоритети.
„Няма как да очакваме жените в нашето съвремие да раждат както жените преди 100 г. – по 4-5 деца. По-скоро трябва да се подобри като цяло това, което ние наричаме „качество на живот“ в страната, за да може младите хора първо да не емигрират и второ – да има и поток отвън“, казва Магдалена Костова.
Застаряващото население у нас води до натоварване на социалните и на пенсионно-осигурителните системи, допълват от НСИ.
