Понастоящем всички страни от ЕС отчитат нива на азотен диоксид над препоръчаните от СЗО нива.

Северна Македония понася най-много смъртни случаи от замърсяване, следвана от Сърбия. А съседните Албания, България и Черна гора имат твърде високи резултати, според скорошен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Северна Македония е първенец в Европа по смъртните случаи заради мръсния въздух - 255 на 100 000 души. Следва Сърбия с 217 на 100 хил., Черна гора - 174, Албания - 164, България - 158.

„Най-голямото разделение в Европа, което виждаме, е на изток и запад [и това] съвпада много с БВП и социално-икономическия фон на двата региона“, казва Зорана Йованович Андерсен, професор по екологична епидемиология в Университета на Копенхаген и член на Европейското респираторно дружество по околна среда и здраве, каза Euronews Health.

В Северна Италия, Полша и Чехия се наблюдават повишени нива на смъртност от ФПЧ2,5, което се дължи най-вече на жилищни източници, като изгарянето на въглища за отопление на домове и селскостопанския сектор.

Междувременно смъртността от NO2 – която се дължи главно на автомобилния трафик и индустриалния сектор – е най-висока в големите и столични градове в Западна и Южна Европа.

Мерките срещу мръсния въздух: 4 хиляди нарушители за ден влизат в нискоемисионните зони

Това е рекордът, който общината отчита на 2 декември - ден след като забраната влезе в сила

Замърсяването на въздуха е свързано с рак на белите дробове, сърдечни и респираторни заболявания, инсулт, лоши резултати при раждане и др.

Това е особено опасно за по-възрастните хора, причинявайки около 4 процента от всички смъртни случаи сред възрастните на възраст 65 и повече години.

През 2021 г. Световната здравна организация (СЗО) актуализира своите насоки за качество на въздуха, като понижи препоръчителния праг за годишните концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици (PM2,5), като прах, дим и сажди от отработените газове.

През декември влязоха в сила по-строги правила за качеството на въздуха , които имат за цел да доближат Европейския съюз до стандартите на СЗО до 2030 г. и задължават държавите-членки да наблюдават замърсители като фини прахови частици, черен въглерод и амоняк.

Планът е „една от най-големите интервенции в общественото здравеопазване за едно поколение“, казва за Euronews Health Марк Нювенхуйсен, директор на инициативата за градско планиране, околна среда и здраве на Барселонския институт за глобално здраве.

Като цяло излагането на PM2.5 е причинило около 239 000 преждевременни смъртни случая в Европа през 2021 г., докато други 48 000 души са починали в резултат на излагане на азотен диоксид, според Европейската агенция по околна среда.

„Необходимост от регулиране на замърсяването на въздуха“

Някои държави предприемат стъпки за ограничаване на нивата на замърсяване, включително Дания, която може да стане първата страна в света , която ще наложи въглероден данък върху животновъдството през 2030 г.

Междувременно актуализираната директива на ЕС дава на гражданите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, правото да съдят своето правителство, ако не спазва правилата на ЕС за качеството на въздуха.

Въпреки това в доклада на ОИСР и Европейската комисия се казва, че докато ЕС е на път да ограничи смъртните случаи, свързани с PM2.5, с 55 процента до 2030 г., рисковите фактори за околната среда като замърсяването на въздуха и изменението на климата са „нарастващи заплахи за общественото здраве ".

Това е така, защото днес учените знаят повече за въздействието върху здравето на замърсяването на въздуха и изглежда, че то представлява риск за хората при по-ниски нива от признаваното преди, казват Нювенхуйсен и Андерсен.

„Дори ако намалите значително нивата на замърсяване на въздуха, не винаги можете да намалите толкова много въздействието върху здравето“, каза Нювенхуйсен.

Замърсяването на въздуха може да е най-голямата заплаха за здравето на околната среда, пред която е изправена Европа, но има тенденция да се припокрива с други фактори, като липса на зелени площи, шумово замърсяване и екстремни горещини, всички от които оказват въздействие върху човешкото здраве.

Като се има предвид, че някои от тези предизвикателства са по-трудни за разрешаване – като изменението на климата – Андерсен каза, че има по-сериозни аргументи за ограничаване на замърсяването на въздуха в името на защитата на здравето.

„Ние намалихме замърсяването на въздуха и знаем как да го направим и много страни са водещи“, каза Андерсен.

„Предстоят нови предизвикателства, така че трябва да регулираме замърсяването на въздуха – старият проблем“.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK