България е дала пример на останалите страни в Европейския съюз, като е направила стъпка към прекратяване на газовата зависимост от Русия. Заради това страната е определена като „лидер” в тази област в изследването „Бележник на европейската външна политика” за 2015 г.
Конкретният повод за отличието е решението на българските власти да замразят проекта „Южен поток”.
„Въпреки че това се случи след значителен натиск от Европейската комисия, това струваше много на България, която е почти изцяло енергийно зависима от Русия”, пише Европейският съвет по външна политика (ECFR), който организира изследването.
За страната това може да се нарече сериозен напредък, тъй като миналата година България е била в графата „изоставащи” по същата тема – отношенията с Москва по енергийните въпроси.
Бележникът разделя държавите от ЕС на „лидери” и „изоставащи”, като първото важи за страни, които са дали пример или директно са повлияли на инициатива, убеждавайки да се включат и други страни. „Изоставащите” пък са страни, които възпрепятстват или блокират развитието на политики, които да служат на интересите на Европа, за да преследват свои собствени тясно определени или краткосрочни национални интереси.
По различните компоненти, включващи отношенията с различните държави извън ЕС от Русия, през Китай и Близкия Изток до Иран, еврочленките могат да бъдат както лидери, така и изоставащи.
Миналата година България не беше „лидер” в нито една от категориите. Страната обаче изоставаше по 3 показателя – освен в енергийните отношения с Русия, изоставане беше констатирано в помощта за сирийските бежанци и в повишаването на помощта за развитие.
Начело на „лидерската” класация е Германия с постижения в 17 области и нито една изоставаща. Следват Швеция („лидер” в 11 категории и „изоставащ” в 1) и Великобритания („лидер” в 11 и „изоставащ” в 2 категории). Малта е членката на ЕС, която се представя най-зле с изоставане в три от разглежданите области и нито една, в която да е била пример.