Дете, родено в рамките на еднополов брак в чужбина, остава без български акт за раждане, въпреки че едната му майка е българка. Причината – действащото законодателство у нас не допуска вписването на двама родители с един пол. Казусът стигна до Административния съд в София, като съдията по делото отправи запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като няма аналог в съдебната практика.
Жалбоподателката В.М.А. е българска гражданка, която има сключен брак в Гибралтар, Великобритания, с К.Д.К. , гражданка на Великобритания. Двете имат дъщеря – С.Д.К.А, родена през месец декември 2019 г. в Барселона, Испания. В акта за раждане на детето, издаден от испанските власти, В.М.А. и К.Д.К. са записани съответно като “майка А” и “майка” на детето.
Столичният район „Панчарево“, който е компетентен по удостоверяването на раждане на българския гражданин в чужбина, е отказал да издаде акт за раждане. Той е изискал от жалбоподателката в 7-дневен срок да удостовери коя от двете жени е биологичната майка на детето – нещо, което жената е отказала с мотива, че законът не я задължава да дава такава информация.
Местните власти посочват, че е недопустимо вписването в акта за раждане на двама родители от женски пол като майки на детето, „тъй като еднополовите бракове в Република България към настоящия момент са недопустими и подобно вписване би противоречало на обществения ред“.
Европейските магистрати ще трябва да се произнесат по отношение на признаването на две лица от един и същ пол на качеството им на майки на дете, български гражданин, родено в друга държава членка на ЕС.
От съда отбелязват, че оставането на детето без български акт за раждане може да навреди интереса му. Причината – даже то да получи британско гражданство чрез другата си майка, след Брекзит ще загуби правото си на свободно придвижване. АССГ иска СЕС да разясни дали правните последици от Брекзит следва също така да бъдат взети предвид при преценката на висшия интерес на детето.
