През 2022 г. екип на bTV създаде документален филм посветен на културния феномен в Албания и Косово – жени, които дават обет да изживеят живота си като мъже в името на това да получат свобода и социален статут в някогашното патриархално общество по тези земи.
Наричат себе си "бурнеша". Музиката във филма, който беше отличен с 4 международни и 2 български награди е авторска и е дело на певицата – Вьолка Робели Мрипа – Ajo. Всеки един от текстовете на песните на Вьолка е свързан с темата за бурнешите.
Вьолка Робели Мрипа е родена в Косово. Занимава се с музика от дете, но развива музикална кариера много по-късно в живота си. През 90-те години е повлияна от изпълненията на артисти като Аланис Морисет, Пи Джей Харви, Скънк Ананси, Гуен Стефани, Лорин Хил, Шаде, Ерика Баду, Ани Ленокс. Всички те вдъхновяват музиката ѝ. Дълги години работи като журналист. Водещ е на праймтайм емисия новини, както и на сутршен блок. Има собствена рубрика "Живот", става лице и на предаването "Кръстословица", което през 2003 г. е избрано за едно от най-гледаните в Косово. Казва, че работата ѝ като журналист много ѝ помага да развие и музикалната си кариера. Всяка една от авторските песни на Вьолка днес разказва история.
– Какво означава за една млада жена да се развива в Косово?
– Косово е много млада страна със светло бъдеще. Аз съм дете на 80-те години. Спомням си баща ми, който повтаряше "Ти си родена в ерата на размириците". Изпитахме много несправедливости от страна на тогавашната система. Родителите ми загубиха работата си. Нямаше свобода на словото. Децата бяха "тровени" в училищата и колежите, а дори след това режимът затвори училищата за постоянно. Момчетата ги изпращаха в армията, за да бъдат върнати в ковчези. Спомням си как Ардиан, момче от моя клас, беше убит на 14 години. Полицията го уби с пистолет насред пътя, където той работеше, за да помогне на семейството си да оцелее. Всички тези ситуации, на които ставах свидетел ме разгневиха. Създадохме паралелна система, отворихме подземни училища и музикални заведения, където се образовахме. Бях член на младежки форум, който водеше протести за свободата ни. В онези времена да си жена беше също толкова трудно, колкото и да си мъж, всички бяхме в една лодка и се борехме за оцеляването си.
От 2004 г. Вьолка живее във Великобритания. Там завършва няколко нови специалности, свързани с музика и управление. Среща съпруга си, с който има 4 деца. Печели второ място в музикалния конкурс на BBC Top of the Pops с песента си Ajo. Избира да живее в Лондон, защото смята, че там е сърцето на музикалната индустрия.
– Как бихте описали музиката, която създавате?
– Описвам я като усещане, което свързва сетивата ми. Душата и тялото ми. Сила, която ме кара да се чувствам спокойна. Чрез музиката освобождавам разочарованието си от извършената несправедливост в родината ми. При мен първо идва чувството, а след това думите, последвани от мелодията и ритъма.
– Защо избрахте псевдонима AJO?
– Ajo беше име на моя песен, преди да реша, че ще бъде и моето сценично име. През 2002 г. с песента AJO за първи път станах известна в Косово и Албания. Песента – наречена AJO – беше посветена на повишаване на осведомеността за СПИН и спечели много отличия. Превърна се във вдъхновение за много момичета и жени. 15 години след създаването си, песента запази своята популярност. Това ме накара, през 2017 г. да я приема и като сценично име. AJO, което означава "Тя".
– Пишете сама текстовете на песните Ви. Какво най-често Ви вдъхновява?
– Моето албанско наследство. Ние имаме много богата култура и древни традиции, които не са били разказани на света поради изолацията през вековете. През последните години албанците в Косово и Албания най-накрая вкусиха от свободата и е прекрасно да запазим тези традиции, а какъв по-добър начин от този чрез музиката.
– Всеки Ваш текст има история. В какво най-силно вярвате?
– Когато пиша, първо трябва да почувствам нещо, за да мога да пиша. В последния си албум Besa писах за истории за чест, радост и болка. За политиката на това да си жена, за празнуването на женствеността и за албанската концепция за Besa – клетва за доверие през вековете. Вярвам, че чрез музиката можем да изразим и разберем по-добре това, което чувстваме, и това, през което преминаваме в ежедневието си. Създавайки музика, вие създавате възможност за слушателите да възприемат дадена тема в различна перспектива.
Вьолка работи с музиканти от различни краища на света. Казва, че всеки носи културното наследство от родината си в себе си и това преплитане на култури прави музиката й по-различна, по-богата. В последния си албум работи с музиканти от Австрия, Италия, Великобритания, Косово и Албания. В момента работи и по нов проект в Истанбул.
– Защо избрахте да говорите за "Бурнеша" в песента си?
– "Бурнеша" е синонимна дума, която използваме в моята родина за жената, която е смела. Много се вълнувам от темата, тъй като в основата ѝ стои това как едно общество, на различни точки по света възприема жените, най-често като слаби. Бурнешите са истински. Те живеят в "прокълнатите" планини на Косово, Албания и Черна Гора. За да бъдат приети в обществото, да имат права и стойност, те трябва да приемат това да изживеят живота си като мъже. За да придобият този мъжки статут – те трябва да изглеждат, да се държат и да живеят напълно като мъже. Мисля си, че днес това е много интригуваща тема, защото всъщност символът на "бурнешата" е по-жив от всякога, в свят, ръководен от мъже, създаден от мъже. Когато се огледам колко световни лидери са жени, колко дълго те могат да "виреят" в тези среди... намирам темата за много интересна. Бурнешите са смели жени, те избират да направят жерта – да забравят за желанието си да имат съпруг и деца в името на това да получат свобода и социален статут. Бурнешата получава това: става значима, забележима, независима, свободна да взима сама решения, да гради кариера. Това е много болезнен избор, но в същото време - както ни казва за обществото ни? Достатъчно свободни ли са жените и в днешно време, за да решават сами? Мисля, че чрез "бурнешите", чрез тези, които са готови на такава жертва, ние всъщност можем да видим колко много жени са дискриминирани или изоставени, или лишени от свободен избор.
– Имате песен, наречена "Беса". Разкажете ни повече за значението на тази дума?
– "Беса" означава "клетва", дума на честта. Думата ти да е равна на действията ти. Да си спазиш думата.
– Как виждате жените в съвременното общество?
– В повечето страни по света начинът на живот е проектиран така, че да отговаря на нуждите на мъжете, все още трябва да направим много подобрения в политиките, за да могат жените да се интегрират лесно в работна среда, след като станат майки.
– Какво бихте казали за мястото на жените в страни като Албания и Косово в днешно време?
– Жените в Косово и Албания в днешно време са интегрирани много добре, както са интегрирани жените по света, просто мисля, че светът трябва да промени възприятието за жените, за да ни е по-лесно да бъдем част от него.
През 2023 г. Вьолка ще има ново музикално турне. Очаква я и нов албум.
Документалният филм на bTV "Аз съм Бурнеша. Последните клетвени девици на Албания", в който звучи нейната музика може да гледате в неделя – 22.01.2023 г., в 15:50 ч. по bTV!
